Сериал

„Златното яйце“ на Крабе и неизвестните корени на злото


The Vanishing (1988)

Режисьор: George Sluizer
Сценаристи: Tim Krabbé (novel), Tim Krabbé (screenplay)(story)
Участват: Bernard-Pierre Donnadieu, Gene Bervoets, Johanna ter Steege

Най-големият ужас в човешката природа е онзи особен порядък, който необяснимо и дори леко хаотично успя да надхвърли лимита на нашите задръжки, тази дяволска аномалия, за която няма никакво разумно обяснение и може да се появи във всекиго, само за да задоволи нечие извратено любопитство. Всеки от нас е донякъде изследовател, а най-смелите от нас понякога се мъчат да счупят собствената си „златна“ черупка и да достигнат най-личните си прикрити, тъмни, пусти, ветровити и смразяващи обетовани земи на съзнанието. Най-страшното е, че отговор и видна причина за това няма, може би краен недостатък в иначе великолепният механизъм, който представлява човешкото съзнание… Ние намираме нашите причини за това, само за да се чувстваме спокойни и уверени, макар че никой никога няма да може да каже със сигурност защо и как изниква злото в нас. Именно произхода и дилемата на това зло са главният проблем във холандският шедъовър The Vanishing.

Заснет през далечната 1998 и адаптиран от страхотната книга на Тим Крабе – Златното яйце – този на пръв поглед леко статичен и не чак толкова динамичен, но крайно необикновен в своята есенция психо трилър си позволява по своя най-добър начин да възпроизведе чрез магията на киното (а именно визуалното разсъждение) един казус, мъчещ ни жестоко от самата зора на нашето съществуване. Защо злото съществува и какво ни подтиква да го подхранваме и да се водим по него?

Историята ни запознава с младата холандска двойка – Рекс и Саскиа. Окриленни от ведрите и леко наивни времена на младост и постоянно извираща страст към живота, те се отправят на мечтаната ваканция, а именно, приятна седмица сред френската провинция, каране на колелета сред прекрасната природа и, естествено, страстна консумация на връзката им сред оздравителният френски въздух. По-време на пътуването им лек инцидент по пътя много умело успява да свали жизнерадостната фасада на тяхните взаимоотношения и да ни накара като зрители да усетим леки и почти прозрачни нотки на жестокият трагизъм, които ще ги сполети. Докато са заседнали без бензин в дълъг и тъмен тунел, Саския в почти истерично състояние на дива клаустрофобия споменава за мистериозният си сън. Сън, в който тя е затворена в непробиваемият затвор на златно яйце, което витае в космоса, сън, в който тя чувства най-големият човешки страх – липсата на контрол. Ядосан от брътвежите й Рекс я оставя в колата и отива да търси бензин за да продължат своето пътуване. Той не осъзнава, че от тук нататък, след прекосяването на този тунел, техният живот ще бъде завинаги променен, Много скоро след това, двамата забравят за случилото се и продължават да се наслаждават на приятната ваканция. Докато Саския не отива да купи напитки и не се връща повече. Тя е отвлечена безследно. Рекс е принуден да се изправи срещу своите най-съкровенни страхове и да започне издирване на своята любима. Точно тук ние си мислим, че всичко ще протече, като стандартен трилър за отвличане − търсене на улики, разпитване, драматичен и щастлив финал. Уви. Животът понякога не е сюжет от филм. В следващата част на филма ние се запознаваме с главният герой и с неговите мотиви. А именно, похитителят на Саския – Реймонд Леморн. Реймонд Леморн е на пръв поглед нормален човек, има две дъщери, преподавател по химия в местната гимназия, с чувство за хумор, дори чар. Симпатичен човек. Но Реймонд е точно изследовател. Изследовател на собственото си подсъзнание, човек, който иска да прекрачи моралните граници, които са ни наложени от социума. За съжаление понякога извратената природа на нашето любопитство, много често успява да изгуби реалната представа и да накара останалите хора да страдат. Реймонд е не само „социопат“, той е извратен философ, той иска да изпита неща, които вътрешно сме „програмирани“ дори да не се опитваме да прекрачим. Той иска да разруши черупката на собственото си „златно яйце“ и да стане господар на целият космос. И най-страшното е, че ние не знаем произхода на неговите мотиви, няма адекватна причина за тази поява на чистото зло под формата на една гротеска на експериментална психология. Реймонд се опитва да направи истинско зло, да докаже че е способен на това. След като е спасил невръстно момичене от удавяне преди няколко години, той знае, че може да направи ултимативното добро, въпросът е дали може да прекрачи и другата граница. Най-лошото е, че този герой прави всичко като една ежедневна рутина. Тренира как ще отвлече жените с хлороформ, как ще ги подмами, дори и си отчита времето много внимателно и си записва. И се проваля и всичко това ни се показва във филма. The Vanishing не се стреми да ни учи, кое е правилно и кое е неправилно, не се стреми да ни предостави страна. Злото го има и съществува, доброто − и него, те са факти, явления и са представени като такива без да се създава пререз. Много скоро любопитството на Реймонд започва да търси нови измерения и той решава да се свърже с отчаяният Рекс. Започва една смъртоносна и неопределена игра. Много скоро Рекс ще узнае истината или ще се удави в нея.

Филмът The Vanishing е едно от задължителните европейски заглавия, които искам да ви препоръчам. Избран е за представител на Холандия за наградите „Оскар“ през 1989, но е дисквалифициран, защото френската реч преобладава в него. Но въпреки, че не стига до самите награди, филма получава своето признание след като е добавен в The Criterion Collection. Адаптиран е от бестселъра на Тим Крабе, написан 4 години по-рано. През 1993 бива remake-нат от Холивуд, но неговият remake, макар и режисиран от Слюзер и с участието на доайен като Джеф Бриджис, отново получава много слаби оценки от световните критици и е наречен „бледо копие на оригинала“, което се проваля с възпроизвеждането на идеите от книгата. Всички актъори играят много добре, като аз бих отличил най-вече Бернар-Пиер Донадьо, който се справя повече от добре в ролята си на прагматичният злодей Реймонд, както и Джийн Бервойц, който много умело вдъхва непримиримоста, пропита от скрито отчаяние, на Рекс.

Едно от задължителните европейски заглавия, отстояли времето и добили култов статус

Радослав Тодоров