Ревю

Вяра и фанатизъм в „Клетвата“ на Карл Теодор Драйер


carl-theodor-dreyer

Карл Теодор Драйер

Ordet (1955)

Режисьор: Carl Theodor Dreyer
Сценаристи: Kaj Munk
Участват: Henrik Malberg, Emil Hass Christensen, Preben Lerdorff Rye

Ordet е първият ми сблъсък с класика Карл Теодор Драйер. Бях чувал доста за него и за легендарните му шедьоври – Vampyr и The Passion of Joan of Arc. Но критиците обожават Ordet, (Клетвата на датски език) затова реших: ето това ще е запознанството ми с този гений на режисъорския занаят, човек, инспирирал легенди като Тарковски и Бергман. Филмът е остра критика към религиозния фанатизъм, представен ни по философски и статичен начин, обагрен с невероятна за времето си кинематография (филмът е съставен от 110 едноминутни кадъра).

Доста въпроси се повдигнаха, докато гледах Ordet. Дали действително религията ни води към решение на проблемите, или е просто пряк път към самоунищожението? Дали понякога вярата в чудото, наречено живот може да бъде единственият верен път? И защо трябва да следваш фалшивите идоли като една овца, когато чудесата може да се крият във всяко едно кътче на природата. Персонажът на лудия син ни е един вид медиатор и успява много точно и смело да разкъса догмите, чрез блуждаенето си и словата на Христос, които са и най-голямата критика към отчуждението към човека. Неговата лудост, плод на болна бащинска амбиция, прояжда брутално семейния кът. Самият баща-неверник бива наказан за своята тираничност и закостенялост, докато шивачът-религиозен фанатик е осмян от автора. Потърпевши са най-невинните, но понякога светлината може да се появи в последния момент. Очаква ви неочакван финал.

Ordet не е филм против религията, Ordet е филм, който ни показва какво е ВЯРАТА всъщност и какво трябва да представлява тя. Не е тъмна фасада, ограничаваща ни да мислим, мечтаем и вярваме и поставяйки ни в примките на собственият лимит.

И да, датчаните обожават кафе.

Радослав Тодоров


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *