Ревю

В „Далеч от безумната тълпа” една жена намира своя мъж


Започвам с това, че не съм чела едноименния роман на Томас Харди, нито съм гледала екранизацията на Шлезинджър, нито пък (срам!) не съм гледала нито един филм на Винтерберг.

Затова мога да гледам и да мисля/чувствам за филма напълно безпристрастно. Обаче съм редактор на „женско” списание и темите като женственост, мъжественост, отношенията и любовта съм дъвкала до предела на силите си. И от тази гледна точка съм пленена от екранизацията на датския режисьор Томас Винтерберг.

Ако наистина ви се иска да избягате от „тук и сега”, отивате право във Викторианска Англия, окръг Дорсет. Класи, предразсъдъци и устновени правила. Светът на сестрите Бронте, Джейн Остин. Още много, много сме чели и гледали за нея. Наистина не съм попадала на книгата, но усещането, че филмът се придържа почтително към нея не ме напусна нито за миг.

Темата е повече от ясна, мисля, за всички жени – една жена на кръстопът е в центъра на драматични събития, които повлияват на живота на мъжете около нея.

Кой да избере? Как да е наясно кой е подходящият за нея? Тя дали е наясно със себе си? 

carey_mulligan

"It is difficult for a woman to define her feelings in language which is chiefly made by men to express theirs." 
„Трудно е за една жена да дефинира чувствата си чрез език, създаден от мъжете, за да дефинират те техните“

Батшийба Евърдийн (Кери Мълиган) започва разказа от първо лице – тя е никоя, не знае защо й е дадено това странно име, но знае само едно – тя е независима жена в един твърде мъжки свят, в същото време иска да бъде „опитомена“. Познато? Тя среща овчаря Гейбриъл Оук (Матиас Шьонбертс) в момент, когато те са равностойни в класово отношение. Тема, която не беше особено развита, но намекът се усеща въпреки това. Той е очарован от високия й дух и непосредственост и набързо й предлага брак. Тя също усеща влечение, но нали казахме – твърде независима е. Познато отново? За миг Оук губи всичко, което има, а Евърдийн получава повече, отколкото е очаквала – позападнала, но перспективна ферма, далеч от безумната тълпа. Животът я среща със сержант Трой (Том Стъридж), който се възстановява от на пръв поглед банална любовна драма. Тя е пленена от романтичния му чар на войник (такава е епохата), от думите за чест и дълг и скоро сключва брак с него. Скоро чарът се пропуква и в несигурността тя обръща поглед към третия мъж в живота си – значително по-възрастният, стабилен и състоятелен съсед Уилям Болдууд (Майкъл Шийн). Преди брака си тя е имала малко подвеждащ и необмислен флирт с него, който остава влюбения да се надява от разстояние. За известно време.

Батшийба завихря около себе си тримата мъже в една борба на воля и характери, като от положението си на независима наследница, която успешно управлява фермата на чичо си, става слаба жена, която зависи от благосклонността на мъжете около себе си. Без това да се превръща в централна тема на филма. Във фокус остават неизменно отношенията й с Оук. Феминисткото послание отстъпва на дефиниране на мъжествеността, като символите й са ясно изразени – морална сила и делнична „обикновеност” (Оук), надеждност и състояние (Болдууд) и очарователна празнота в конфликт с дълга (Трой).

Имената на мъжете, може би повечето от вас знаят това от книгата, са „говорещи” – Гейбриъл Оук (Гейбриъл – ангелът Гавраил, Оук – oak, от англ. дъб) е символ на стабилната сила, мястото на дъба във фолклора на почти всяка нация е недвусмислено. Сержант Трой (Троя – градът, който пада, благодарение на предателството, осъществено от Троянския кон), предава Батшийба и Болдууд (от bold от англ. смел, дързък), който пък има смелостта да подчини положението си и егото си в нейна услуга. Може би, ако класовият елемент беше по-развит, това щеше да е повече от ясно, защо той е „дързък” да стори това. Малко ми липсваше негова история на заден фон, това определено щеше да вкара малко динамика. Две прошепнати думи на прислужницата не ми бяха достатъчни. Но с екранизациите винаги има риск нещо да остане пропуснато.

Историята  сякаш ни отказва от динамика, леко приспива с пасторалните си картини и сякаш аха! да останем безразлични към тази малко банална драма: „Кого ли ще избере тя?”. Честно казано, това може да си го помисли само жена, на която не й се е налагало да избира, и мъж, който не е бил измежду избраници. Но има елементи в този филм на Винтерберг, които не могат да те оставят безразличен. Поне мен не можаха.

Смятам, че режисьорът много добре направлява емоционалните завои на героинята си, мотивира ги последователно и пази сдържано динамиката за финала, когато тя уж остава най-сетне сама, но знаем, че няма да е така. Режисьорска опитност, в която се чете истинска вещина. Въпреки че няма кой знае колко драматични обрати и развръзки, ние очакваме да видим възхода и падението на Батшийба в нейния марш към независимост и осъзнаването, че никой не може да бъде независим твърде дълго и тя трябва да дефинира най-сетне чувствата си. И пак да се върна на моята си гледна точка – финалът беше прекрасен.

Самата Кери Мълиган е невероятна като Батшийба. Гледах я в някои от последните й роли и мога да кажа, че с тази роля и с предстоящата премиера на Суфражетки Кери Мълиган ще влезе във Висшата лига. Харесвам дългите й съзерцателни погледи, трапчинките й и нюансите в усмивката й. Камерата й отдаде някои много красиви моменти, без да се втренчва в нея, и тя изнесе героинята си, вдъхна й кураж, но и душа. Пак казвам, не мога да сравня нито с книга, нито с образа от екранизацията на Шлезинджър на Джули Кристи, актриса, която безумно харесвам. Музиката, която е моята червена нишка във всеки филм, е прекрасна. Крейг Армстронг е работил с именити режисьори, можем лесно да проследим кариерата му. Има си Златен Глобус за Мулен Руж и музиката му се отличава с прецизна емоционалност.

Тримата мъже също са за комплименти. Адмирациите са за Матиас Шьонбертс, който още в Ръжда и кости (Rust and bones) доказа, че ролята на силното момче, което е на мястото си в точните моменти, му приляга отлично. На образите на Болдууд и Трой не им беше даден много шанс, макар изпълненията им да бяха правдиви, може би сержантът заслужаваше по-възрастен актьор. Отдавам го на фокуса върху Батшийба и любовната линия с Оук. Точно Шьонбертс много повече тук разгръща актьорския си потенциал. След Том Харди и Майкъл Фасбендър е любимият ми актьор от по-нови времена.

Той умее така да взаимодейства с партньорките си, както е в поддръжката в танца, както трябва да е в живота – силата му подчертава женската красота и душевност, независимо от проявленията и колебанията й. И обратното. И неговият Оук в Далеч от безумната тълпа е там, където трябва да бъде, там е и Батшийба. Един мъж стои до една жена и нека всички феминистки, шовинистки и еманципаторски гласове да замлъкнат – това Е редът на нещата. Крайностите се допълват, женската и мъжката сила (и слабост) се уравновесяват и само така красивият изгрев е възможен.

Точно там – далеч от безумната тълпа.

Цвети Цанева


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *