Личности

Уди Алън: „Животът е трагичен“


Woody-Allen-01

Мистър Алън, наистина ли вярвате, че щастието в живота е невъзможно?

Това е моето разбиране и то винаги е било такова. Имам много мрачно и песимистично виждане за нещата. Винаги съм бил такъв, още от малко момче; положението не се е влошило с възрастта ми или нещо такова. Усещам, че животът е мрачно, болезнено, кошмарно, безсмислено преживяване и единственият начин да си щастлив е като лъжеш и мамиш себе си.

Мисля, че доста хора не биха се съгласили.

Но аз не съм първият, нито най-точният човек, който мисли така. Казали са го още Ницше, Фройд, Юджийн О’Нийл. Човек трябва да има своите илюзии, за да живее. Ако гледаш на живота твърде честно и ясно, той става непоносим, защото трябва да се съгласиш, че животът е едно доста мрачно начинание.

Трудно ми е да си представя, че Уди Алън има толкова труден живот…

Голям късметлия съм и превърнах таланта си в един много продуктивен начин на живот, но не съм добър във всичко останало. Не съм добър в спряването с живота, дори с елементарните неща. Нещата, които са като детска игра за повечето хора, са травма за мен.

Можете ли да ми дадете пример?

Чекирането на летище или в хотел, отношенията ми с останалите хора, разходките навън, да заменям стоки в магазин…работя на една и съща пишеща машина Олимпус откакто бях на 16 г. – и тя все още изглежда като чисто нова. Всичките си сценарии съм написал на нея, а доскоро не можех дори да сменя мастилената лента сам. Имало е моменти, в които съм канел гости на вечеря, само за да сменят лентата след това. Пълна трагедия.

Подозрителен ли сте към хубавите неща в живота?

Животът е пълен с хубави моменти – да спечелиш от лотария, да срещнеш красива жена, да отидеш на хубава вечеря – но като цяло е трагичен. Тези моменти са като оазис и са доста приятни. Вземете един филм като Седмият печат на Бергман. Това е филм за огромна трагедия, но има и момент, в който героят седи с децата си, пие мляко и яде диви ягоди. Но когато този прекрасен момент отмине, отново се връщаш към реалността на екзистенцията.

И към любовта ли сте толкова песимистичен?

Хората зависят от късмета си повече от колкото предполагат. Казват, че за да имаш добра връзка, трябва да работиш върху нея. Но никой не казва това за нещата, които наистина харесва – плаването и ходенето на мачове например. Никога не казваш – трябва да се потрудя над него. Ти просто го обичаш. Не можеш да се трудиш над една връзка; не можеш да я контролираш. Трябва да си късметлия и да се справяш с живота си. Ако не си късметлия, трябва да си готов да страдаш до някаква степен. Затова повечето връзки са трудни и донякъде болезнени. Хората остават заедно заради инерцията и защото нямат достатъчно енергия. Защото се страхуват от самотата или защото имат деца.

Може ли един мъж да обича две жени едновременно?

Повече от две. (Смее се) Мисля, че е възможно. Това е причината любовните взаимоотношения да са толкова сложни и болезнени. Можеш да живееш със съпругата си, да сте щастливо женени и след това да срещнеш друга жена и да се влюбиш. Обичаш жена си, но обичаш и другата. Или пък, ако жена ти срещне някой друг и обича него и теб. А после ти срещаш още някой и така стават три жени. (Смее се) Защо само една?

Може да стане сложно, ако някой реши да последва съвета ви…

Важно е да се контролираш, защото животът става много сложен в противен случай, но и импулсът често помага на хората. Някои казват, че обществото трябва да е по-отворено, но и това също няма да сработи. Мисля, че ситуацията е при всяко положение губеща. Ако преследваш другата жена, губиш и това не е добре за връзката или брака ти. Ако бракът ти е разкрепостен и на теб ти е позволено, това също не е добре. Няма начин накрая да си щастлив, освен ако не извадиш голям късмет.

Плачете ли някога?

Плача в киносалоните постоянно. Вероятно това е и единственото място, защото по принцип трудно плача. В Хана и нейните сестри имаше сцена, в която трябва да се разрева, пробвахме всичко, но беше невъзможно. Духаха разни неща в очите ми и пак не можех да заплача, но в киносалоните направо ридая. Като магия е. Виждам края на Крадци на велосипеди или Светлините на града. Единственото място е киното – никога в театъра и почти никога в живота.

Преди участвахте в повечето си филми, но напоследък ви виждаме във все по-малко от тях. Защо?

Само защото няма подходяща роля. Няма полза от остаряването. Не ставаш по-умен, не ставаш по-мъдър, не ставаш по-зрял, не ставаш по-мил нищо хубаво не се случва. Гърбът те боли повече, имаш проблеми с храносмилането, зрението ти отслабва, имаш нужда от слухов апарат. Лошо нещо е да остаряваш и ви съветвам да не го правите, ако е възможно, избегнето го. Няма никаква романтична стойност.

Някога ще спрете ли да правите филми?

Аз чисто и просто върша с удоволствие работата си. Къде другаде мога да развия амбицията си? Като артист, човек винаги се стреми към най-великото си постижение, но като че ли никога не го достига. Снимаш филм и резултатът винаги можеше да бъде по-добър. Опитваш отново и се проваляш отново. По някакъв начин това ме забавлява. Никога не губиш от поглед целта си. Аз не работя, за да печеля пари или да чупя бокс-офис рекорди, аз просто изпробвам нови неща. Какво щеше да стане, ако бях постигнал съвършеност в даден момент? Какво щях да правя тогава?

Юли 20, 2012

 

Превод: Гергана Николова

Източник: http://the-talks.com/interviews/woody-allen/


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *