Ревю

Триумф на научната фантастика в завръщането на Ридли Скот


The Martian (2015)

Режисьор: Ridley Scott
Сценаристи: Drew Goddard (screenplay), Andy Weir (book)
Участват: Matt Damon, Jessica Chastain, Kristen Wiig

The Martian се оказа приятен полъх от най-добрите години на научната фантастика, когато сценарият беше добре написан, научно издържан и целите на жанра – изпълнени. Когато вчера отидох на премиерата, бях надъхан, но таях в себе си и леки притеснения. Нямаше начин обаче да пропусна последния филм на Ридли Скот и то в жанра, в който ми е донесъл някои от най-уникалните кино-изживявания в моята, бих казал, сравнително кратка кариера на киноман.

Да започна с няколко думи за самата прожекция, която гледах на 3D в един от столичните молове. Не съм голям фен на 3D прожекциите, но щом това привлича аудитория, разбирам. Другото, което ми направи впечатление е полупразната зала и то в ден на премиера на филм на един от най-големите майстори на 20 и 21 век. Ридли заслужаваше повече хора, а и това беше единственото заглавие, което ме грабна в този момент да дам парите си.

Още с надписите в интрото и бавно изчезващите заглавни букви можем да направим елементарна анлогия, че това е филм на Ридли (почти идентичен с този на Alien филмите). Филмът не губи време в излишни философии или мощен и дълбочинно-философски предварително намекнат сюжет, действието настъпва почти веднага след експресивното начало. Мат Деймън впечатлява с харизматичността си и е перфектният водещ герой, който прави разликата в тази научна фантастика. Във всяка една от сцените той се забавлява и това си личи максимално. Ето типичен пример за главен герой, който те кара да го подкрепяш напълно – от самото начало, до самият край на филма, да вдъхва настроение и живот дори и в най-тежката ситуация. Къде останаха тези мощни персонажи с индивидуалност днес? Определено след години, когато си спомняме за най-великите филми на Мат Деймън доста хора ще кажат „А помните ли го, когато открадна шоуто в Марсианецът„, а той прави именно това.

Останалият актъорски колектив също е на много добро ниво, имаме си Джеф Даниелс, като корпоративният и безкомпромисен директор на НАСА, Джесика Частейн, Кейт Мара, Майкъл Пеня, Шон Бийн, Чиветел Еджиофор и младият, но показващ завиден потенциал Доналд Глоувър. Филмът е забавен и изобилства от хумор през цялото време, което в никакъв случай не е проблем за мен, защото атмосферата е изключително важна. Другото нещо, което ми хареса е, че е научно-обоснован и въпреки откровенната фиктивност на ситуациите в него, той залага на науката да движи чарковете му и да го превърне в добре смазана блокбъстър машина. Ридли Скот напомня за себе си най-вече в сцената, когато единственото запалимо нещо в цялата станция е дървеният кръст на един от членовете на избягалият екипаж, Деймън го използва за да предизвика възпламеняване и да може да кондензира вода по този начин. Директно намигане в стил „Ридли Скот“, с което той намеква за доминацията на науката над религията. Знам, всички очакваме продълженията на Прометей, които ще спасят тази филмова поредица, и аз вярвам неимоверно и напълно обосновано в това, но това е друг въпрос.

Филмът е красиво заснет, с необятни червени пейзажи, прецизна дълбочина на заснемане, симетрия, композиция. Ридли не бяга от клишетата в жанра, напротив, той ги използва повече от добре и ни ги представя в нова и по-развлекателна светлина, той ги подобрява. Бих определил филма, като хибрид между няколко други sci fi заглавия, като Аполо 13 и Гравитация, но моите уважения към Том Ханкс и Сандра Бълок , но те могат само да носят чантите на Марк Уотни, докато той носи куфарите на Рипли естествено.

Ще завърша с това, гледайте Марсианецът, ако сте фенове на класическата фантастика, такава каквато я помните от преди години, без дълбоки, дълбоки екзистенциални хипстърски послания, без да ви накара този филм да размишлявате поне два дни след това. Той ще ви забавлява за тези два часа и половина, точно каквато е целта на един добър блокбъстър, без да се игнорира мисълтта, филмът комбинира настроение и стил, гарнирано с 70-рски хитове като Hot stuff и I will survive, магнетично изпълнение на великият Мат Деймън, силен поддържащ кастинг и едно знаменито завръщане на Ридли Скот в жанра, с който ме превърна в негов фен завинаги.

Радослав Тодоров