КинонарКотиК с Касиел

The Queen is dead! Long live the Queen!


the_oueen

Хелън Мирън

The Queen (2006)

Режисьор: Stephen Frears
Сценаристи: Peter Morgan
Участват: Helen Mirren, Michael Sheen, James Cromwell

The Queen  е може би най-финяшкият  филм на Стивън Фриърс. Но той също е политическа бомба със закъснител, която предизвика буря от възмущение във Великобритания.

Режисьорът на  Philomena и  Dangerous Liaisons  е създал шедьовър, от един крайно капризен сюжет, а именно – личността на принцеса Даяна. В The Queen, тя присъства като главно действащо лице, но посмъртно. И още повече – явява се като опасен противник срещу една изключително силна монархическа власт каквато е английската. Другият основен персонаж е фигурата – истинска Кралица от Шахмата – е Елизабет II…

Жена, преживяла смяната на 10 министър – председатели, първият от които е Уинстън Чърчил. Когато Даяна загива в автомобилна катастрофа в Париж на 31 август 1997 г, тoкu-що властта е взета от лейбъристите и техният водач Тони Блеър – наричан “бащата на нацията“. Правителство, което се отнася с презрение, недоверие и подценяване към монархията и Уидзорите. Не се свени да нарича кралското семейство : „Емоционално изостанали откачалки.“…Поне в началото.
Филмът ни представя седмицата, преди погребението на “низвергнатата“ принцеса. От едната страна има нрав, възпитание и достойнство, налагащи отказ от величаеща се показност. Също така и сложни, семейни взаимоотношения след развода на Чарлз с Даяна. От другата страна на медала блести Личност превърната в култ и своеобразна “кинозвезда“ сред масите. Наричат мъртвата – “Принцеса на народа“!

Конфликтните ситуации между кралски двор, политическа власт, преса и обикновени хора възникват от случването на самото погребение. Грандиозен сблъсъкът между “модерно“ и “традиционно“, ефектно и разгулно демонстриране на скръб… или Изпращане –  изпълнено със сдържаност и скромност… През тези няколко дни, авторитетът на Кралицата се срива. Обвиняват я в безсърдечие, апатия и липса на съвест.

Хелън Мирън е направо възхитителна в това  превъплащение! Нейната героиня е малка женица с кашмирени, семпли халатчета, вълнени карирани поли с плоха отпред, туристически обувки и копринени забрадки под които те гледат две умни, пронизващи, чувствителни очи. Само те издават, какво се случва в това далеч не ледено сърце. Целият стрес, разкаяние, тревога на Елизабет в онзи период… В The Queen можем да се насладим на съвършен актьорски отбор : Джеймз Кромуел като закоравелият, цинично – елитарен Принц Филип, манипулативният и параноичен Чарлз пресъздаден от Алекс Дженингс, Хелън Маккрори като привлекателно тъпата и безсрамна съпруга на министър – председателя Блеър…

Е „народът“ и лейбъристите печелят, относно формата, внушението и демагогската сантименталност на това „скандално“ погребение…
Спомням си, че на 4 септември, бяхме в Созопол. Улиците му мъртви – всички  насядали по кафенетата – втренчени в телевизорите.

И да… никак не приличаше на семейно събиране около катафалка, а на рок концерт! Нямаше военни почести, а шествие от модни дизайнери, благотворителни организации, филмови величия… и стотици папараци….

Същите, които погубиха Даяна.

На 4 септември – разбрах, че съм бременна. Така че, Дами и Господа – имаше два повода за напиване: смърт и раждане. “Кралицата е мъртва! Да живее Кралицата!“

The Queen е носител на над сто награди (Оскар за Хелън Мирън) и още толкова номинации…

Препоръчвам горещо с портвайн

Касиел Ноа Ашер