Личности

Тери Гилиъм „ Нещата просто се случват“


Terry-Gilliam1

Мистър Гилиъм, наричат ви „Капитан Хаос“ заради всички неща, които са се обърквали по време на снимането на филмите ви. Имате ли нужда от хаос на снимачната площадка, за да сте изобретателен?

(Смее се) Не е точно така. Не искам хаос, а ред. Наистина искам всичко да е подредено добре и да съм заобиколен с наистина добре организирани хора, така че, когато снимаме и ни хрумне някаква идея, да можем да се заиграем с нея, защото имаме добре изградена структура. Така че, това не е хаос. Между мен и актьорите и дори между мен и оператора нещата по-скоро са „Какво ще стане, ако направим това. Добре, можем да го направим.“ Така че, организираните хора си мислят, че това е хаос, но то не е. Просто изграждам структура, която е толкова масивна, така че дори и главният актьор да умре, да можем да завършим филма. (Смее се)

Хийт Леджър умира по средата на снимките на The Imaginarium of Doctor Parnassus. Къде бяхте, когато научихте тъжната новина и мислихте ли, че ще успеете да завършите филма?

Тъкмо бяхме приключили в Лондон. Аз заминах за Ванкувър, а Хийт за Ню Йорк и два ди по-късно той беше мъртъв. Докато работех във Ванкувър, дъщеря ми Ейми, която беше продуцент на филма, каза „Трябва да дойдеш в стаята“. Аз казах „Какво става?“ . И там на лаптопа, в сайта на БиБиСи прочетох „Хийт Леджър е намерен мъртъв.“. Беше невъзможно да повярвам, нямаше как той да е мъртъв. Не знаех какво да правя, беше заснел около 40% от това, което трябваше да се направи; не можехме да завършим филма, всичко приключи.

Какво те накара да промениш решението си?

Ейми и останалите нямаше да ми позволят да напусна. Отне ми седмица и половина преди да се замисля, че може би имаше начин да оправя нещата. Така и никога не бях сигурен. Дори когато започнахме да снимаме отново, имаше сцени, които мислех, че ще направим по един начин, но не можехме, така че постоянно се приспособявахме към реалността.

След смъртта му, медиите се опитаха да митологизират Хийт, нещо като нова версия на Джеймс Дийн. Какъв всъщност беше той?

Всички истории бяха пълни глупости. Опитваха се да го превърнат в това …. че играта му като Жокера го е накарала да полудее. Абсолютни безсмислици! Хийт беше толкова непоклатим. Краката му бяха здраво стъпили на земята и той беше най-спокойният човек, когото съм срещал. Хийт беше просто велик и затова беше трудно да се промуее случилото се. Но заради външния свят трябваше да се измисли някаква причина. Не става въпрос за наркотици, а за предписани лекарства, но дори и това не звучи изцяло смислено. Нищо не е смислено, освен че Хийт не беше това, за което го мислеше обществото. Той беше невероятно интелигентен, щедър, мил, мъдър, твърд като скала, извънредно закачлив и игрив. Така че, когато участваше във филм, той буквално играеше и където и тази игра да го отведеше, той я следваше без страх. А когато кажех „Стоп!“, започвахме да си говорим за футбол. При него я нямаше тази нервност, от която страдат много актьори.

Има и други примери, когато хаосът на снимачната площадка е излизал извън контрол. Например, когато си снимал Brazil, си бил парализиран след това. Какво се случи?

След 9 месеца снимане, изпаднах в кататония, защото бях тотално изтощен. Просто си мислех „Това никога няма да свърши“. Не можех да се движа повече и си помислих, че това ще прецака филма.

Списъкът продължава: започнахте да снимате The Man Who Killed Don Quixote, имаше буря, главният актьор се разболя много и най-накрая се наложи да преустановите снимането. По време на The Brothers Grimm се сбихте с продуцентите и филмът закъсня. Просто привличате неприятностите или се стремите към тях целенасочено?

(Смее се) Не знам. Преди обвинявах Херцог за вида на филмите му, защото това му довлече неприятности и опасности на снимачната площадка. Тогава се смеех на това, но после се оказа, че аз самият бях въвлечен в този свят. Не знам, нищо от това не е планирано, не съм се молил да се случи – нещата просто се случват.

Поне вече сте изпитал всичко – болести, гнева на майката природата, сбивания, смърт – какви още неприятности останаха?

Това е проблемът. Не мога да надмина последната – смъртта на Хийт. Странно, но това е един от най-трагичните моменти в живота ми, но също така и един от най-магичните, защото Джони, Колин и Джуд дойдоха и спасиха ситуацията; работеха за нищо и всички пари отидоха за дъщерята на Хийт. Просто удивително!

Някога казвали ли са ви, че обичат работата ви, но че не могат да работят с вас, защото се страхуват от хаоса?

Не, Ерик Айдъл е единственият, който е казвал, че не може да работи с мен и сега изглежда още по-убеден, заради смъртта на Хийт. „Ясно е, че нещо не е наред.“ Не, Ерик винаги е бил много забавен. Казвал е, „Той просто прави филми, които са твърде неудобни, а аз съм твърде стар за това.“ Но трябва да попитате самите актьори, аз не бих искал да се защитавам. Би трябвало да ги попитате и да видите те какво ще кажат.

Някои от ващите филми обезпокояват не само вашите продуценти, но и зрителите до степен да не могат да мислят ясно след това. Например историята за вашия филм The Fisher King, когато жена в Ню Йорк…

Да, тя излезнала от киното, харесала филма, вървяла към вкъщи двайсет преки и когато стигнала, разбрала, че е вървяла в грешната посока. Изгубила се. Имаше и един човек, адвокат, който гледал Brazil и бил толкова обезпокоен, че отишъл в офиса си и се заключил там за 3 дни. Имаше и една жена, която извършваше рекламната дейност на Юнивърсал за филма Brazil и която ми каза, че когато гледала филма, той много й харесал, след което се прибрала, приготвила и изяла вечерята си, приготвила се да си ляга и решила да си вземе душ, влезнала под душа и почнала да плаче без да може да спре.

Казвате ли си „Прекрасно!“, когато чувате подобни истории?

Да, защото съм повлиял на хората. Допринесъл съм за някаква промяна в живота им и те реагират на тази промяна – мисля си, че филмите са точно за това. Филмите ми причинаха същото и на мен. Те напълно промениха възгледите ми за света. Филмите непрекъсното ме променяха, всеки път, когато ги гледах, аз бивах изумен, но не от нормалните филми, не от филмите с Дорис Дей и Рок Хъдсън, а от истинските филми. Те наистина ме промениха и аз просто исках да продължа тази традиция.

Март 2012 г.

Превод: Гергана Николова

Източник: http://the-talks.com/interviews/terry-gilliam/