Личности

Стийв МакКуин – актьорът-легенда на Холивуд


„Снимах се във филмите си не заради парите, исках просто да вярвам в нещо“

Любител на моторите и спортните автомобили, голям поклонник на женската красота, страстен играч на хазарт, ценител на хубавия алкохол и на първо място изключително талантлив актьор, една от най-великите холивудски звезди на своето време, чието обаяние не помръква дори няколко десетки години след неговата смърт – ето това е Стийв МакКуин.

На 24 март 1930 година в градчето Бийч Гроув в покрайнините на Индианаполис, щат Индиана, в семейството на Уилям и Джулиан (Джулия Ан) МакКуин се ражда момче, когото наричат Стийвън Терънс.

Баща му напуска семейството, когато момченцето е само на 6 месеца. Скоро Стийв се премества с майка си в градчето Слейтър, щат Мисури, и се настанява при чичото на Джулиан, който е фермер. Често майката заминава нанякъде, оставяйки момчето на грижите на чичо Клод, който всъщност се занимава в голяма част с неговото възпитание.

Когато Стийв навършва дванадесет, с майка си заминават за Лос Анджелис. Джулиан се омъжва повторно, но отношенията на втория му баща с него не вървят, съвсем меко казано – мъжът често бие момчето; на всичко отгоре, майката на бъдещия актьор се пристрастява към чашката.

Разбира се, подобна ситуация в семейството не способства за това, Стийв да си седи вкъщи – той предпочита да провежда времето си на улицата, често се събира с членовете на местните младежки банди и дори се ползва с тяхното уважение. За щастие. майката, забелязвайки, че синът й тръгва по наклонената пътека надолу, успява да предпази момчето от бъдещи големи неприятности, изпращайки го в интерната „Boys Republic“.

Отначало МакКуин няколко пъти бяга от интерната, но бива заловен и отново изпращан там, докато накрая не разбира, че в интерната мислят за неговото бъдеще и спира да мисли за бягство. Впоследствие, ставайки знаменитост, често идва за празниците там, носи подаръци на възпитаниците и говори с тях.

На 16 години Стийв напуска интерната и започва да търси призванието си в живота. За няколко години пробва редица професии – от моряк до дървосекач, дори няколко години служи в морската пехота, където често го отнася за самоволни отсъствия. След като се уволнява от морската пехота, известно време снове между Ню Йорк и Маями, работейки ту като таксиджия, ту като куриер, докато накрая не решава да се засели в „Голямата ябълка“ (б.прев. – Ню Йорк) и да пробва силите си като актьор.

Стийв започва да изучава актьорско майсторство. За да се прехранва и да си плаща обучението, МакКуин се налага да практикува най-различни професии, от механик в автоработилница до шофьор на пощаджийски фургон.

През 1955 г., на кастинг в знаменитото студио на Лий Страсбърг от две хиляди кандидата са приети само Мартин Ландау и Стийв МакКуин. Ако това не е показател за талант…

Стийв не издребнявал в избора си на театрални роли и най-накрая късметът му се усмихнал – получил главна роля в бродуейския спектакъл Шапка, пълна с дъжд (A Hatful of Rain) – но само след три месеца загубил ролята, вероятно надценявайки таланта си …

1956 година е забележителна в биографията на актьора не само с дебюта на МакКуин в киното (във филма Някой там горе ме обича (Somebody Up There Likes Me), но и с женитбата му с младата танцьорка Нейл Адамс – само четири месеца, след като случайно я среща на улицата.

1958 година става повратна точка в кариерата на актьора. Най-накрая успява да се пребори за главната роля във филма Капка (The Blob) и в тв сериала Търси се жив или мъртъв (Wanted: Dead or Alive), който се излъчва три сезона. Скоро се появява и филмът Големият обир на банката в Сейнт Луис (The Great St. Louis Bank Robbery), в който Стийв играе главна роля.

Ако във филма Никога толкова малко (Never So Few), където блестят Франк Синатра и Джина Лолобриджида, режисьорът Джон Стърджис отрежда на Стийв съвсем малка роля, то още в следващия си филм той напълно се „реабилитира“ пред МакКуин – в 1960-а година излиза на световните екрани филмът Великолепната седморка. В самото начало ролята, предназначена за актьора, била много малка, но впоследствие бива удължена.

Филмът просто е обречен да стане хит – със силния сценарий на Акира Куросава, адаптиран за американската публика, с великолепната музика на Елмър Бърнстейн (получила номинация за „Оскар“), прекрасни натурни снимки – и разбира се, великолепен актьорски състав – Юл Бринър, Джеймс Кобърн, Чарлз Бронсън, Робърт Вон

За няколко години МакКуин успява да се снима в още няколко филма, най-вече екшъни, и накрая, в 1963-а година на екраните излиза филмът Голямото бягство (The Big Escape). Филмът, който дава възможност на МакКуин отново да работи със Стърджис, Бърнстейн, Кобърн и Бронсън, бива номиниран за „Оскар“ и „Златен глобус“, а МакКуин получава за ролята на капитан Хилц главната награда за мъжка роля на Международния Московски кинофестивал.

През 1959 година се ражда дъщеря му Тери, а след година и половина – и синът му Чад. Израстналият без родителска любов МакКуин се старал децата му никога да не бъдат лишени от нея. Семейството живее с децата си в голяма къща. Стийв колекционира мотори и коли. Те са щастливи.

За ролята си във филма Любов с непознат (Love with a Proper Stranger) МакКуин получава номинация за „Златен глобус“, а самият филм е номиниран за пет „Оскара“. Момчето от Синсинати (The Cincinnati Kid) на режисьора Норман Джуисън също се приема топло от критиката и зрителите.

През 1965 г., майката на Стийв получава инсулт. Независимо от сложните си отношения с Джулиан, Стийв зарязва всичко, за да бъде постоянно с нея в болницата. За съжаление обаче, майка му така и не успява да се пребори с болестта и скоро след това умира.

За ролята на Джейк Холман във филма Песъчинки (The Sand Pebbles) Стийв получава номинация за „Оскар“. Самият филм получава осем номинации.

Тогава той е на върха на славата – богаташ (по онова време, един от най-високоплатените актьори на Холивуд наред с Джон Уейн и Клинт Ийстууд), знаменит, търсен, номинант за „Оскар“ със собствена звезда на булеварда на славата, близо до китайския театър на Грауман – получава я през 1967-а.

Освен киното, МакКуин е имал още една силна страст – автомобилните състезания. Както самият той обичал да казва, сам не знаел кой е – актьор, участващ в състезания, или играещ състезател.

Страстта към автомобилите се проявила у актьора още от детството му – заедно с един приятел сглобили със собствените си ръце състезателен автомобил на базата на стар Форд.

Вече известен актьор, МакКуин за няколко години участвал в редица състезания с най-различни модели автомобили. Вече богат, той събрал цяла колекция мотори и автомобили, между които Ferrari, Jaguar, и даже цели три Porsche.

Във филма Аферата Томас Краун (The Tomas Crown Affair) МакКуин отново работи с Норман Джуисън. Стийв много искал да изиграе тази роля – тя силно се различавала от това, което трябвало да играе преди – и станала негова любима роля за цял живот.

МакКуин открива своя собствена продуцентска компания – Solar Production. Първият й филм става Булит (Bullitt) – история за полицай, пълна с каскадьорски трикове и гонитби. Смята се за един от най-добрите филми на МакКуин.

Следващата работа на МакКуин е филмът Разбойници (The Reivers) (1969), който отново е номиниран за „Златен глобус“.

Търсен и популярен, Стийв не забравял и за почивката, която за него често била свързана с жени и пиене, а от известно време – и с наркотици.

Колкото и да е парадоксално, този начин на живот веднъж спасил живота на актьора – той бил канен на вечеря в дома на Роман Полански, но, междувременно запознал се с красива непозната дама, той решил да отиде при нея, а не на гости на знаменития режисьор – и по този начин съумял да избегне срещата със „семейството“ Менсън, които устройват грандиозно клане във вилата на Полански, убивайки няколко души, в това число бременната жена на режисьора – Шарън Тейт.

Когато заловили убийците, намерили в тях списък на лицата, които трябвало да станат тяхна жертва – в този списък фигурирал и Стийв МакКуин. След този случай, актьорът напуснал Лос Анджелис, но оттогава насетне винаги носел оръжие.

Работата над филма Льо Ман (Le Mans) била много важна за МакКуин, самият той голям любител на автомобилните състезания. Той много искал филмът да е оценен по достойнство, в това число и от колегите си – автосъстезатели. Но в живота не винаги се получава така, както човек го замисля – бюджетът на филма бил значително превишен, вследствие на което продуцентската компания на Стийв обявила банкрут, а критиката и зрителите не приели добре филма.

Това било тежък удар за актьора, който силно преживявал неуспеха. Като капак настъпили големи промени и в личния му живот – след петнадесет години брак той се развежда с жена си Нейл.

Първата работа на Стийв с култовия режисьор Сам ПекинпаБоне Младши (Junior Bonner) била добре приета от критиката, но не пожънала финансов успех. Затова пък втората им съвместна работа – Бягството (The Getaway) станала много важна за актьора, и не само заради касовите приходи – на снимките на Бягството, МакКуин започва роман с Ели МакГроу – звезда на наскоро излезлия филм История на една любов (Love Story). По това време МакГроу била омъжена, което не попречило на двойката скоро да се ожени. Вторият брак на МакКуин не изкарал много – двойката се разделила през 1977 г.

След имащия голям успех филм Бягството, излиза знаменитият Пеперудата (Papillon) на Франклин Шафнер. Блестящият дует на МакКуин и Дъстин Хофман, който за пореден път затвърждава статуса си на талантлив актьор, донася на МакКуин поредна номинация за „Златен глобус“ и попълва банковата му сметка с два милиона долара.

Филмът Ад под небето (The Towering Inferno) от 1974 година е забележителен не само с касовия си успех – заедно с МакКуин, в него участват такива актьори, като Пол Нюман, Уилям Холдън, Фей Дънауей, Фред Астер, Робърт Вон. И ако почти преди двадесет години във филма Някой там горе ме обича (Somebody Up There Likes Me) Нюман бил истинска звезда, а МакКуин – само начинаещ актьор, който играел малка роля, то сега те били звезди от еднакъв порядък.

След няколко години, актьорът играе във филма Враг на народа (An Enemy of the People), който е подложен на силна критика и дори е спрян от разпространение.

В последните години от живота си, МакКуин се увлича от самолетите – видимо, тук са изиграли роля гените на бащата, който е бил летец. Новото му увлечение даже погасява интереса му към моторите – той получава лиценз за пилот, купува ранчо в Калифорнии започва да събира колекция самолети.

През 1980 година, незадълго до смъртта си, актьорът се жени за модела Барбара Минти. Но семейният им живот е помрачен – Стийв скоро попада в болница.

Диагнозата на докторите е страшна – рак на белите дробове. Вероятно, причината е била въздействито на азбеста, с който МакКуин се сблъсквал много често по време на автомобилните състезания (азбестът се използва в качеството си на противопожарна защита в костюмите на състезателите). Лекарите казвали, че операцията е безполезна и предричали на известния актьор само няколко месеца живот. Но дори прикован към леглото, той не се предавал.

На 7 ноември 1980 година Стийв МакКуин умира в болницата, с усмивка на лице, държейки в ръцете си Библията.

Поклонниците на МакКуин нямат възможност да почетат паметта на актьора, отивайки на гроба му – по негова воля, тялото му е кремирано, а прахът – разпръснат над Тихия океан.

Нееднократно номиниран за най-престижните американски кинонагради и никога не получил нито една от тях, той бил обласкан от зрителска любов и уважение от страна на колегите си много години след смъртта си. Такива признати майстори на киното, като Кевин Костнър, Пиърс Броснан, Брус Уилис казват, че техен кумир в киното е именно Стийв МакКуин.

 

Превод от руски език: Симеон Влахов, 21.03.2016 г.