Ревю

Шекспиров трагизъм и японска мистика в „Кървавият трон“ на Куросава


Throne of Blood (1957)

Режисьор: Akira Kurosawa
Сценаристи: Hideo Oguni (screenplay), Shinobu Hashimoto (screenplay)
Участват: Toshirô Mifune, Minoru Chiaki, Isuzu Yamada

Известен факт в киното е, че Акира Куросава обожава да адаптира световни литературни шедъоври (Идиот на Достоевски, Макбет и Крал Лир на Шекспир и др.) в своето творчество. Но специфичното за тези адаптации е, че той прави нещо уникално откъм иновативна гледна точка, той ги използва съхранявайки японската култура, японският мит, народопсихологията и атмосферата. Надали съществува друг режисьор, който може да превърне една класика… в съвършенно различна класика. Throne of Blood е типичният пример за това.

В Throne of Blood японският маестро успява умело да разработи Макбет като комбинира елементи от японската драматургия (известна като Но) и шекспировия трагизъм. В тази епична история за човешката злост и завист, компания ни правят отново двамата доайени в творчеството на Акира: Тоширо Мифуне, който ни дава едно от най-силните си превъплъщения в киното, този път като анти-герой и Такаши Шимура. Историята ни пренася във феодална Япония и преплита мистика с реалност, създавайки визуален портал между нашият свят и светът на сенките, които всъщност не са нищо повече от проекция на тъмните устои на човешкото подсъзнание, в което се промъкват всякакви нечисти мисли. Ако има типичен пример за история на възход и падение то това е именно Throne of Blood. Куросава я разказва красиво, чрез езикът на киното, чрез „магическата“ си кинематография, чрез нечовешкият си поглед, той ни рисува с изображения, съумявайки да ни предостави красиви пейзажи, зобградени с мистични контури, които ние като зрители трябва да навържем внимателно. Самата среща с мистичното ни е представена по-уникален начин, горският дух изглежда впечатляващо, ефектите са извън времето си. Но в най-паранормалната сцена, Куросава ни връща към безмислието на нашият бит, още когато навлезем в тази сцена ние чуваме песента на призрака:

„Strange is the world
Why should men
Receive life in this world?
Men’s lives are as meaningless
As the lives of insects
The terrible folly
Of such suffering
A man lives but
As briefly as a flower“

Директна критика към безмислието на войната и обезценяването на човешкият живот за сметка на индивидуалното его и собственото благоденствие. Духът е само метафора и гротеска на човешката поквареност. Двамата братя по оръжие разбират за бъдещето си и въпреки невинният смях, тъмните мисли започват да се прокрадват в тях. До краят на филма героят на Мифуне претърпява пълна метаморфоза — от някогашният велик войн на честта остава само една бледа сянка, за достигането на дъното естествено има и поставен катализатор — жена му. Женската лукавост и манипулация е достатъчна за да започне пътят към Кървавият трон, който е постлан с трупове на приятели и съмишленици. Кулминацията на филма е неговата най-силна част, Мифуне играе като диво животно притиснато до стената, облян в собствената си порочност, окъпан в кръвтта на най-близките си, станал жертва на болната амбиция към власт, той загива по брутален начин в една от най-паметните death сцени в историята на киното. Тази сцена е remake-ната години по-късно от Браян Де Палма в horror класиката му Carrie — приковаването на майката на Кери от кухненски прибори, е почти 1 към 1 заснета както приковаването на Мифуне от стрелите. Просто интересен факт. А истинската магия в този филм е и финалната сцена с „движещата се гора“, която окончателно сбъдва кървавото пророчество и докарва героят на Мифуне in the mouth of madness (както се казваше класическият филм на Carpenter). Трагична история, казваща ни доста повече истини за човешката природа от доста от съвременните филми. Най-добрата адаптация на Макбет в киното… въпреки липсата на шекспировият диалог, той е успешно заменен с кинематографични качества, картината говори преди всичко. Визуален шедъовър, както и всички останали творби на Акира. Препоръчвам Ви го горещо, защото това е киното, което действително може да ти повлияе….

Радослав Тодоров