Личности

Път по острието на бръснача


Филип Дик

 

„През живота си Филип Дик успява да се ожени пет пъти, да смени три пъти гражданството си и да напише почти 50 романа. Но най-вълнуващият му роман е неговата биография – биография на човек, движещ се по острието…” – пише един от изследователите на творчеството на писателя.
Филип Дик и неговата сестра-близнак Джейн се раждат на 16 декември 1928 г. в Чикаго в семейството на Дороти и Джозеф Дик. Шест седмици по-късно сестра му умира и това оставя дълбок отпечатък върху целия му живот и творчество. Майката и бащата на Филип работят за правителството. Баща му е цензор във вестник, а майка му редактира речите на държавните чиновници. Това обяснява ненавистта, която от детство си Дик изпитва към всичко, свързано с цензурата и държавното управление.
Родителите на Филип се развеждат, когато е на три години и той заедно с майка си се мести в Калифорния. Още в ученическите си години той започва да пише стихове и разкази, някои от които са публикувани в местния вестник. Приятелите му го помнят като шегаджия и фантазьор. На 14 години пише първият си роман – продължение на историята на Гъливер, наречен „Назад към лилипутите”.
Проблемите със здравето му започват в последните класове на училището – проблеми, които ще го преследват през целия му живот. Дик страда от астма, тахикардия и агорафобия – патологичен страх от открити пространства.
Отношенията с майка му не вървят и на 18 години той я напуска и се заселва в комуна на художници хомосексуалисти. През май 1948 г. Филип се запознава с Джанет Мерилин и почти веднага се жени за нея. След половин година бракът е разтрогнат и бившите съпрузи няма да се срещнат никога повече.
Завършвайки училище, Филип започва работа в магазинче за грамофонни плочи, където денонощно слуша любимите си блусове и музиката на Бетовен. През септември 1949 година Дик записва философия и немски език в Калифорнийския университет, откъдето скоро е изгонен за симпатии към комунистическата идеология.
Тахикардията на Дик напомня за себе си. Постепенно той се пристрастява към лекарствата, които са му предписани. През 1949 г. той среща втората си жена, 19-годишната студентка в Бъркли Клео Апостолидес. Съвместният им живот е най-щастливата и романтична част от неговата биография. Квартирата на младоженците е пълна с мишки и те си взимат няколко котки. Оттогава огромно количество котки ще съпровожда Дик в неговите пътувания. Семейството живее бедно, но това не е причина Филип да приеме предложението на ФБР да стане информатор. След като няколко негови разказа са напечатани в списания, публикуващи фантастика, Дик напуска магазинчето и изцяло се посвещава на писането.
В началото на 50-те години Дик публикува първия си разказ за възрастни Beyond Lies the Wub, 1952. Опитите му да пише реалистични романи не са добре приети, затова пък през 1955 г. известното издателство Ace Books купува фантастичния му роман „Слънчева лотария” (Solar Lottery”).
Първите книги на Дик са банални – той не се интересува нито от човека, нито от Бога, нито от реалността – той се вълнува от необикновени философски и научни теории, с които си играе като с кубчето на Рубик.
В края на 50-те Клео и Филип се местят в градчето Пойнт Рейн. В съседство живее младата и симпатична вдовица, майка на три деца, американската еврейка Ан Рубинщайн. Въпреки, че дотогава бракът му е безоблачен, щом я вижда, Дик веднага подава документи за развод и се жени за Ан.
На 25 февруари 1960 г. Ан ражда дъщеря им Лаура-Арчър.. Този ден променя Дик завинаги. „Колкото и безнадеждно да е бъдещето в неговите романи, той никога не се разочарова от децата. Макар и изплашени, забравени, имащи ужасяващи способности, те винаги присъстват в книгите на Дик.” – пише един от биографите му.
В началото на 60-те зависимостта на Дик от амфетамините достига върха си. Уединен в наета от местен шериф горска хижа, той успява с помощта на наркотици да пише да 60 страници на ден. През 1963 – 1964 г. той без почивка пише 11 романа подред, работоспособност, чиято цена трябва да бъде платена.
Семейният живот на Филип започва да се разпада. Практически във всеки негов тогавашен роман присъстват истерични кучки, побъркващи мъжете. Дик си внушава, че Ан е убила първия си мъж и се готви да отрови и него. Две години след сватбата той напуска жена си, премества се в Сан Рафаел и почти веднага се жени за фината брюнетка Нанси Хакет. Тя е десет години по-млада от него и току-що е излязла от психиатрична клиника.
Книгите, написани от Дик през първата половина на 60-те, отдавна са признати за класика в жанра. През 1963 година Дик получава престижната литературна награда „Хюго” за романа си „Човекът във високия замък” („The Man in the High Castle”), в който описва какво би било бъдещето, ако нацистите бяха спечелили Втората световна война. Начинаещите писатели се опитват да подражават на безнадеждно мрачния му стил, а в същото време Филип преживява най-страшния период от живота си. Опитите му с наркотиците се задълбочават, той все по-често мисли за самоубийство. През лятото на 1964 г. опитва за пръв път ЛСД, след което с диагноза „панкреатит” е приет в болница, където преживява клинична смърт. Няколко месеца по-късно, след свръхдоза хероин, е приет в клиника за наркомани. Излизайки оттам, Дик започва всичко отначало. Той повече не може да пише и чувства, че полудява. Струва му се, че получава анонимни заплахи по телефона. Неизвестни проникват в дома му и въпреки че открадват само продукти от хладилника, Филип решава, че това е работа на ЦРУ, и бяга в Канада.
По време на неговото отсъствие жена му оформя развода им. След пет месеца Дик се връща в Щатите и много бързо се жени за пети път.
Един ден, седейки у дома, измъчван от зъбобол, той поглъща голямо количество таблетки и… „Това не беше видение, глас или явление на ангел. Просто изведнъж разбрах всичко. Всичко!”. Никой никога няма да разбере какво се случило, но преживяното през тази нощ религиозно откровение променя целият по-нататъшен живот на Филип Дик.
Загадъчните религиозни доктрини винаги са го занимавали. Още в своя ранен роман „Война на реалности” („The Cosmic Puppets”, 1957) той оборва древноперсийската религия на зороастризма. Най-добрите му фантастики като “Трите стигми на Палмър Елдрич”, “Око в небето” или “Лабиринтите на смъртта”, могат да се възприемат като богословски трактати. Всъщност след онази нощ той окончателно скъсва с фантастиката и посвещава последните десет години от живота си на размишления за религията.
През 1976 г, последната съпруга му устройва поредния бракоразводен процес. Той не обръща внимание, той пише. Точно тогава Дик се заема с мистичната трилогия „V.A.L.I.S.”. В тази книга той се опитва да разкаже за всичко, до което е достигнал, да изложи своите възгледи за устройството на Вселената, за Бога, за задгробния живот на душата…
Трилогията така и остава незавършена. На 2 март 1982 г., приемайки огромна за своето болно сърце доза амфетамини, Дик решава да си вземе гореща вана. Трупът му е намерен след няколко дни, а след три седмици излиза снетия по неговия роман „Сънуват ли андроидите електроовце“ филм “Блейд Рънър” с Харисън Форд в главната роля. От този ден Дик се превръща в култов писател – признание, което той така и не дочаква…Неговият път по острието на бръснача все още продължава…
Филип Дик е автор на повече от 30 романа и 110 разказа, неслучайно той е считан за един от най-влиятелните американски фантасти, подготвили и оглавили американската “нова вълна”.


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *