Ревю

По джунглите на силното его


или как Кински и Херцог сътвориха най-великият си шедьовър

fitz2

Fitzcarraldo (1982)

Режисьор: Werner Herzog
Сценаристи: Werner Herzog
Участват: Klaus Kinski, Claudia Cardinale, José Lewgoy

Това е вторият филм, който гледам – колаборация на Вернер Херцог и Клаус Кински. Предишният беше Агире, гняв Божии. Каквото и да си говорим, въпреки епохалните истории и легенди за техните конфликти по снимачните площадки, за които има написани статии, заснети са на клипове, че дори и филм, резултатът винаги е невероятен.

Fitzcarraldo е „зверски“ филм, който никога няма да бъда забравен от ценителите. Подобно на Агире и тук, Херцог успява да улови „дивото“ и неподправеното в художествен филм по най-ефикасният възможен начин, и се получава невероятен визуален шедъовър.

Клаус Кински е емблема, икона, на европейското кино и след всеки негов филм, утвърждавам допълнително моето мнение. Има нещо в играта му, което те кара за изтръпнеш, самото излъчване… Успява да влезне в ролята си перфектно, личи си как след всеки един конфликт с Вернер, той пренася своят гняв на сцената и това допринася допълнително. За мен Кински е най-големият loose canon в историята… може би, заедно с Никълсън.

Ценителите на оперната музика, най-вече на Карузо трябва задължително да гледат този филм, макар че реално ме съмнява да има отявлен любител на операта, който да не го е гледал. Не знам, дали съществува друг кино-проект, който е разчитал на толкова голям брой натуршици, тук те допринасят допълнително за атмосферата. Филм за силата на една фикс-идея, продукт от необуздана страст към идеала и неограничените възможности да се стигне до реализирането и.

Доказателство че понякога за да достигнеш възвисението, трябва да пресечеш долината на лудостта.

Радослав Тодоров