Ревю

Отчуждението – главна причина за земният ад в Goodnight Mommy


Goodnight Mommy (2014)

Режисьор: Severin Fiala, Veronika Franz
Сценаристи: Veronika Franz (screenplay), Severin Fiala (screenplay)
Участват: Susanne Wuest, Lukas Schwarz, Elias Schwarz

Goodnight Mommy се оказа филм, който ме изцеди емоционално и ме прекара през няколко етапа „ужас“ – ескалирайки до една от най-бруталните кулминации, която съм гледал наскоро. Филм, който успява да използва най-добрите класически приоми в horror жанра, само за да ни докара до един от най-бруталните и антиклиматични финали, които сме виждали през последните няколко години. Да започнем (beware of the spoilers).

Още когато видях trailer-а преди около месец бях с доста големи очаквания за този филм, поради няколко причини, trailer-а имаше атмосфера и тя не беше зачената изкуствено, не търсеше евтината сензация, виждаше се дълбочина в него, разнообразие, имаше ги леките намеци за неочакваният turn, но те почти не се усещаха. Не случайно прескочих моята agenda за гледане на кино и дръпнах този филм веднага след като бях разбрал, че е излязъл с добро качество в един от нашите тракери. Европейската школа успява доста дълбоко да забие своите нокти в моя толкова любим жанр и след прекрасният El Orfanato, за втори път оставам толкова повлиян от хорър продукция от Старият континент. Нека само споменем, че този филм и Funny Games на Ханеке са австрийски, а има доста общо между двата. Явно има нещо в тяхната школа…

Филмът е първи за дуото Severin Fiala и Veronika Franz, не съм запознат с техните ранни short филми, но какъв дебют само! Още с началото на филма виждаме доста добри кинематографични прийоми, като далечни кадри впечатляващи с детайлност и прагматична подреденост, акцентиране върху обекти, които ни казват повече отколкото виждаме. Няма нито един случаен кадър в целият филм, изобщо: кинематографично и технически филмът е издържан и получава почти максимална оценка от мен.

Сюжетът е следният, две братчета-близнаци се местят в новият си дом в провинцията, заедно с тяхната разведена майка, която току що е претърпяла козметична операция след брутален инцидент. Майка им започва да се държи странно, отчуждено, агресивно, като че ли нещо носи „нейната кожа“, започват да се случват странни неща, противни неща, от които може да настръхнеш, Цялата атмосфера в първата половина на филма е смразяваща, за което най-голямата причина е в страхотното озвучаване, едно от най-добрите такива, които съм гледал в horror филм. Както и всички детайли, като къщата, в която са настанени, кадрите в гората, бруталното озвучение, все неща, които умело си играят с психиката ни, като опитен панаирджия. Къщата представлява може би най-ужасното нещо, което едно дете може да изпита, не е призрачна къща или някакво подобно клише, което очаквате от всеки един филм на ужасите, напротив. Къщата не е техен дом, тя е пълен антипод на думата „дом“. Всичко в нея е изкуствено, въпреки че е огромна и очевидно доста скъпа, въздухът в нея е „чужд“, всяка една мебел макар и изваяне перфектно е „отвратителна“, „отблъскваща“, всички декорации те карат да чувстваш единствено отвращение със своята студенина. Къщата е ПРИЗНАК на отчуждението, което е и главната тема в този психологически trip. Споменах, че филмът е разделен на две части, в първата част, всичко е типичен ужас, който постила на зрителя, подсилвайки го за уж очаквания традиционен финал. Използват се всички възможни клишета, които сме виждали в един horror филм – няколко jump-scare-а, паранормални кадри, за чиято поява разбираме във втората част на филма, събиране на улики, наслагване на напрежението след всяка една сцена…

Докато изведнъж в последните 40 минути филмът не прави строг завой от очакваното статукво и се превръща в един изключително подтискащ и емоционално-ангажиращ психологически ужас, който изхвърля в кошчето абсолютно всички „мъмбо-джъмбо“ хорър клишета, които вече сме захапали в първата част. Само за да ни открехне ужасяващата истина. Всичко което виждаме през първият час на този филм е болката на героите, техните кошмари, техните опасения, докато през втората част маските на децата и бинта на майката биват вдигнати, истинските лица биват сложени на масата. Истината ни се излива брутално в лицата. Отрицателни герои няма, единствено ужасът и тъгата, която ни карат да полудяваме, тази ужасна, ужасна реалност, от която за съжаление понякога единственият изход е собствената ни гибел. Филмът е просто разказ за човешката склонност да се самоунищожаваме в тежки моменти, няма да видите оптимизъм в него, единствено жестока реалност и брутална несправедливост, която понякога ни поднася тази кучка съдбата.

Не ме разбирайте погрешно, филмът не е шедъовър, не е нещо, което не сме виждали, финалът, макар и леко-изненадващ не е нещо ново, но е направен правилно и тематиките са засегнати и утвърдени със силна и автентична актъорска игра, което е по-важно от клишето за мен. Не сюжетът прави този филм – този ужасяващ experience, а силната му аура и това, което усещаме във въздуха докато го гледаме, естествено на пръв поглед получаваме един паранормален филм, който ескалира в изненадващ swerve (Double turn на героите *кеч термин*), за да премине в отвратителен torture porn, без особен заряд, но ако не гледаме всичко технически и се водим единствено по емоциите на героите, виждаме как историята се разказва перфектно с тяхната промяна, това оставя сюжета на заден план. Това е историята за една лудост, зачената от зверската несправедливост на съдбата, която може да погълне не една, не две, ами няколко съдби и да ги превърне в купчинки прах, само и единствено заради нашата склонност към самоунищожение, както споменах по-рано. Финалът „уж“ трябва да те накара да се почувстваш добре, но чувството е все едно някой дъвче с кътници – карантиите ти. Точно така, not a pleasant experience. А и тези актъори все едно гледат в душата ти с мъртвите си погледи…

Актъорската игра е на много добро ниво – Susanne Wuest е феноменална като майката, близнаците Lukas и Elias играят перфектно за деца и единствено моите поздравления за хората, които са правили декорите и кинематографията на този филм, успели са да създадат разликата.

Goodnight Mommy е комплексен филм, който обича да си играе с човешките емоции. Няма да остане в историята на жанра, но ще е приятната свежа глътка въздух, която всеки един хорър фен има нужда да получава от време на време. Препоръчвам го както на всички привърженици на класическият horror жанр, така и на всички фенове на психологическата драма и историите за хуманният упадък. Радвам се че гледах нещо различно.

Радослав Тодоров