Ревю

Омразната Осморка е кървава „Ода на радостта“ за всички фенове на Тарантино


The Hateful Eight (2015)

Режисьор: Quentin Tarantino
Сценаристи: Michael Haneke, Michael Haneke (story)
Участват: Samuel L. Jackson, Kurt Russell, Jennifer Jason Leigh

The Hateful Eight беше може би най-очакваният от мен филм за 2015 година, въпреки че leak-на в интернет преди почти 3 седмици си казах, че ще удържа и ще отида на кино за да го гледам, просто защото според мен това е тип кино, което трябва да се изпита на големият екран. И нямаше и как да не сме надъхани, при новините, че великият Енио Мориконе ще композира саундтрака и е успял да изглади отношенията си с Тарантино, че филмът ще бъде заснет по класическата технология Ultra Panavision 70 mm, с която са заснети някои легендарни холивудски епоси като Бен-Хур и Дванадесетте божи заповеди, както и завръщането на някои стари познайници и любимци на големият екран, като култовата икона Кърт Ръсел с още по-култовото лицево окосмяване, господин „50 филма за direct distribution за 1 година“ Майкъл Медсън, „Дъртият но по-жилав и от пържола за 2 долара“ Брус Дърн (който беше гениален в Небраска, който гледах преди няколко дни), „миещият срама от това, че изигра Сеп Блатер − корабен пианист“ Тим Рот, „Музата на Тарантино“ Сам Джаксън, както и приятните изненади Дженифър Джейсън Лей и най-вече Уолтън Гогинс, които направиха най-добрите роли в кариерите си.

Та да кажа нещо и за филма, въпреки че недостатъци не липсваха, аз останах повече от доволен, защото получих това, което очаквах. Мога да твърдя след като изгледах този филм само едно − Тарантино е стигнал такъв етап на развитие, че вече неговите филми не са само хомаж или трибют към „великите шедъоври“ на B (и по-нататъшните букви от азбуката) филмите на XX век, ами и на самото негово по-ранно творчество. Естествено този модел е изключително забавен и аз нямам нищо против, но ми е много любопитно дали Тарантино ще се опита да направи по-различен проект в оставащата част от неговата кариера. Да се опита да направи филм, който да не е тарантиновски, просто съм любопитен.

Да кажа няколко думи и за филма. Красиво, много красиво заснет, пейзажите, цветовата гама, преплитането на багрите, много ме е яд, че нямам възможността да го гледам на някои от специалните 70 mm екрани на Запад, според мен ще си струва на максимум. Не съм запознат, но си мисля, че в България нямаме подобни киносалони и дори и да имаме от едно време, надали са активни. Тарантино е човек, който обича и живее заради киното и се опитва да го съхрани по някакъв начин и да отдаде своята искрена почит. Може да е психопат, но е уважителен психопат. С две думи визуален шедьовър, който ще си закупя на Blu Ray веднага след като излезе. Самият филм се оказа доста бавен и методичен в по-голямата си част, докато в своят зенит изведнъж избухна и закара мен, както и цялата зала, която беше изненадващо пълна, респект за това, право в „устата на лудостта“. Това което ми се понрави е, че Тарантино успява хем да даде дълбочина на своите персонажи, хем обаче да успее да те държи леко дистанциран, няма как да харесаш никой от тях, защото са аморални икони, изкусно изградени с карикатурен контир. Това си е  правило и в спагети уестърна като цяло, там няма персонажи, които да харесаш и всеки е сам за себе си, безкомпромисен − правилата на джунглата важат за всички. Филмът представлява един комичен, сатиричен дори и карикатурен прочит, личи си че Тарантино е яко бесен на целият този „политически правилен“, но същевременно изключително лицемерен подход в западното общество. The Hateful Eight е просто средният му пръст, който седи продължително на екрана. Определено най-кървавият, не бих казал чак толкова over the top или контроверсиален, като някои от по-старите му филми, но това е най-близкото до чиста форма на гротеска, което успява да постигне. Напълно умишлено, всяка една слабост в този филм е направена умишлено, да направиш гротеска безупречно затова се иска талант. Намигане в стил Тарантино към съвременна расистка Америка, без да се спести абсолютно нищо на никого. Макар че на този етап в неговото творчество или го харесваш или не го харесваш. В последният половин час, дори имаше лека хорър вибрация, не знам дали сте я усетили, но като че ли бях пренесен в дървената кабина на Сам Райми… Наскоро Куентин Тарантино заяви, че иска да направи хорър филм. С този финал определено смятам, че може да се получи нещо наистина специално за нас − феновете на филмите на ужасите.

За самата актъорска игра няма какво да се говори. Всички са на-добро ниво, единствено Кърт Ръсел имаше някои слабости, но той никога не е бил шекспиров актъор. Сам Джаксън ръководи целият филм, като изкусен диригент, може би първият филм на Тарантино в който Сам Джаксън получава толкова много екранно време. Справя се чудесно. Всички други познайници са на обичайното си много високо ниво, но приятните изненади са Гогинс, който изиграва адски добра реднешка роля и Дженифър Лей е уникално противна и отблъскваща. Медсън, Тим Рот (който имах чувството че ролята му е писана за Кристоф Валтц), Кърт Ръсел − образи обсипани с голяма доза cheesiness, но които служат за добра платформа за таланта на тези позабравени в последните години актъори. Поне са взели приличен лев за тези роли да позакърпят малко положението си.

3-те часа не ми се сториха никак отегчителни, напротив успях да вляза в света на Тарантино и не исках да излизам. The Hateful Eight е филм, който не се срамува от своите недостатъци, не се стреми да се хареса на хората, но като измиеш кръвтта и укротиш първоначалният шок, може да видиш една доста интересна, добре изиграна и доста добре структурирана история, която успява да те държи заинтересован или дори закачен със силната си порция пиперлив и парещ като горещ картоф диалог.

Препоръчвам!

 

Радослав Тодоров