Ревю

Невероятните авантюри на един британски Казанова


lBwta7cIfHKSJ6m4eEPkydhkuOv

Tom Jones (1963)

Режисьор: Tony Richardson
Сценаристи: John Osborne (screenplay), Henry Fielding (novel)
Участват: Albert Finney, Susannah York, George Devine

Като стана на въпрос за Оскари, а и сезонът на Оскарите е вече тук, всички малко или много се връщаме към изминалите победители в различните категории. Много хора считат споменатата по-долу лента за „най-слабият филм“, печелил Оскар някога. Естествено, при мен това значи само едно: това трябва да се провери с гледане. От години съм чувал заглавието на Tom Jones, което ми беше интересно най-вече заради асоциацията с легендарния певец, но няма нищо общо, не се притеснявайте, не знам дори дали клетият Том Джоунс е бил актуален през началото на 60-те.

Та, филмът е  носител на 4 награди Оскар през 1964-та година, но честно казано не знаех за какво става на въпрос и ето че той беше добавен към текущата ми партида филми за гледане.

Дали този филм е един от най-слабите победители в най-бележитата филмова надпревара до този момент? Може би да. Но слаб ли е този филм, като цяло? Категорично НЕ! Точно така, получавате солидна препоръка от мое лице, защото това е една страхотна, наистина страхотна over the top британска сатира, за която не бих се учудил да е имала лекичко влияние/отенък върху мега-шедъовъра на КубрикBarry Lyndon.

Филмът проследява историята на един, като си мисля, че съм се изразил добре: „аграрен британски Казанова“ и неговите щури любовни приключения, малшансове, съдбовни карамболи. Като добавим и това, че самият герой е една неизяснена дилема, около която се свързват редицата неясни щрихи в сюжета. Може да звучи скучновато, но моля ви се, не бързайте. Филмът е сатирично злато, не бих казал че заслужава „Наградата за най-добър филм“ на 1964, но сам по себе си си струва гледането.

В главната роля е младият и все още неизвестен като име Албърт Фини, който се представя на завидно ниво, карайки зрителя да се смее, а това е може би най-трудното в киното, според мен.

Целият каст е на много добро ниво и пленява с британски кънтри чар и актьорска харизматичност, хуморът варира от slapstick в някои ситуации, до леко просташки в други, има доста умишлено забързани сцени, които носят доста добър комедиен ефект. Признавам си, по принцип си падам леко филмов темерут (не реагирам много „емоционално“ докато гледам кино, това важи главно за комедиите, но тук се прихнах да се хиля на една-две сцени, които просто бяха абсурдни). И тук има един приом, който е включен изключително успешно, а в повечето ситуации седи изкуствено, а именно – разбиването на четвъртата стена. Нямаше как да не ми докарат усмивка тези ситуации.

Препоръчвам го на old school феновете.

Радослав Тодоров