Ревю

Наелектризиращ трилър със зловещо изпълнение на Лорънс Оливие


Marathon Man (1976)

Режисьор: John Schlesinger
Сценаристи: William Goldman (screenplay), William Goldman (from: his novel)
Участват: Dustin Hoffman, Laurence Olivier, Roy Scheider

Моят смел поход през седемдесетсрското кино на Холивуд продължава. Този път с легендарният филм на Джон ШлезинджърМаратонецът. От много години му се точа, но все нещо е заставало пред това да го гледам, но точно това е хубавото в киното, рано или късно, винаги има време за всичко.

Тук Лорънс Оливие се справя по най-добрият начин с ролята си на злодея – нацистът Зел, като получава номинация за Оскар (неговата последна) за епохалното си изпълнение. Сцената със зъболекарският стол е брутална и ме накара да изтръпна, а повярвайте ми след 3 части на Saw не ми дремеше какво става на екрана, а тук за 5 минути ми замъгли погледа. Толкова intense сцена не бях гледал скоро. Един от любимците ми Рой Шайдър има много силна роля, а Дъстин е константа навсякъде в по-старите си филми.

Иначе филмът си имаше слабости, не мога да кажа, че е най-добрият трилър, който съм гледал, но те отново бяха свързани с логически дупки и леки абсурди, като това как, аджеба, Рой Шайдер успя след като е наръган смъртоносно да прекоси половината град и да отиде в коптора/квартирата на Бейб, или когато Оливие разряза гръкляна на подозрителният евреин и се разкрещя за медицинска помощ. Но такива моменти се забравят малко или много, аз ще запомня силното превъплъщение на Оливие и страхотната химия между Шайдер и Хофман, успяха за малкото екранно време заедно да предадат своите емоции по най-добрият начин. William Devane също така е много противно копе*енце, като подържащ злодеи. Да бъда честен, знам, че не обичате клишетата, и аз се бия по гърдите, че не ги обичам, ама си ги използвам, и тук ще създам паралела между The French Connection и този филм (и двата с Шайдер като подържащ персонаж), този филм ми хареса повече, по раздвижен, повече се обърна внимание на персонажите, но и двата филма носят атмосферата и духа на времето си, а именно 70-те.

Забавен трилър! Някой беше казал много правилно: „Вече не ги правят, като едно време!“.

Радослав Тодоров


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *