Ревю

Можеш ли да я видиш? – „Танцьорка в мрака“


still-of-catherine-deneuve-and-björk-in-dancer-in-the-dark-(2000)-large-picture

Dancer in the Dark (2000)

Режисьор: Lars von Trier
Сценаристи: Lars von Trier
Участват: Björk, Catherine Deneuve, David Morse

Дори да не сте почитатели на европейското кино, би трябвало да сте попадали на името Ларс фон Триер. Старият датски чешит – обвиняван от сексизъм до пристрастия в национал-социалистическата идеология се възприема за тясно обвързан с направлението Dogme95, което застъпва идеята за завръщане на правдоподобните истории във филмовото изкуство и отхвърляне на техническите и изкуствените мотиви от филмите. Отраства в семейство на евреи-комунисти.И както той споделя години по-късно, в дома му не са почитани особено чувствата, религията и веселието. Първи мой досег с изкуството на гореспоменатото лице беше с Нимфоманката. Добре рекламиран филм – засягащ добре познат репродуктивен навик, и слабо позната болест – депресията. Не отне много време за да се позаинтересувам по-задълбочено за останалите творби на господин Триер.

Танцьорка в мрака разказва историята на чехкинята Селма (Бьорк), която емигрира в Съединените щати с малкия си син по времето на тоталитарния период в Чехословакия.

Няма да се спирам задълбочено относно финансовите несгоди на героинята. Нито на факта,че отглежда сама своето дете. Това на пръв поглед изглежда клиширано. Та кой не е гледал поне 10 филма с главен персонаж – жена, бореща се сама срещу всички? Да, но в случая, главната героиня е Бьорк. След като изгледах лентата се докоснах за кратко и до музиката й. Смело мога да потвърдя, че любезната дама си живее в свой собствен свят (вероятно на друга планета) – и никак не се срамува от този факт! Не мисля, че господин Триер е бил особено затруднен по време на подбора за бъдещия филм. Някои хора просто са родени за роля в киното. След като съм тръгнал да хваля сполучливо избрания актьорски състав просто не мога да пропусна и Дейвид Морз. Не много голяма, но значима роля. Щом човек успее да намрази даден артист заради изиграна роля във филм – значи той се е справил добре. Полицаят Бил Хюстън е доказателство, че беззаконието често може да бъде облечено в униформа. Последна – Катрин Деньов играеща ролята на Катя, приятелка на Селма. Също дошла от Чехословакия.

Ако сте гледали Breaking the Waves , ще си помислите, че вече сте виждали – главната героиня. Едно простовато (в никакъв случай глупаво) момиче. Но вместо религиозната нота и опитите за пазарлък с Бога, тук тя се слива със заводските машини в работата си. Сърцето и мисълта й бият в ритъм с пресата за стомана. Добротата на Селма я прави център на добротата и доверието в общество затънало в мисъл за гонене на срокове и печалба. Тук трябва да се вметне, че Ларс фон Триер е обвиняван, че Танцьорка в мрака носи висок заряд на политическа и социална критика, но той лично го отрича. Времето и обстановката в случая играят второстепенен фон за действие.

Главното в лентата е „златното“ сърце на една майка. Тя по собствените си думи е видяла всичко което си струва да се види в този свят. А какъв е смисълът да продължава да живее човек тогава? Кое може да ти даде стимул и желание да продължиш да вървиш напред? В едно евентуално бъдеще в мрак? В такива моменти майките вече са отговорили правилно (да ме прощават всички бащи). Разбира се – бъдещото поколение. Несправедливата Фортуна подлага добротата на Селма на изпитание, като във всяка една история с поука. За кратко време тя бива въвлечена в една буря от нещастия, съпътствана от лош късмет. Историята на бедната имигрантка ще ви доведе до моменти в които можете да не повярвате какво може да се струпа на главата на човек. Тя продължава да пее  и си танцува. Всичко това в името на детето си. Спокойно можем да добавим – и в името на любовта.

Да се сетихте отново за Бес? Триер трудно може да бъде обвиняван, че е човек който се държи недостойно с дамите. Поне във филмите си. Та той рисува богини. Вярно – страдащи, но дали всички на Олимп са щастливи? Нима Хера не е била окована в златни вериги?

Всеки може да направи куп алегории с на моменти изпятата история. Дори религиозни. Лично аз имам неразрешим проблем с религията и няма да го правя. Няма да ви убеждавам да гледате този филм заради реализма в него. Не е и заради самокритиката, която може да породи у всеки. Нека не се лъжем – не всеки може да бъде Бес и Селма. Препоръчвам го заради чувството, което ще остане във всеки един след като види финалните надписи. Когато чуеш последната песен на Бьорк, и сърцето ти започне да бие в такт с огромната заводска машина. Изгасиш ли светлината – можеш да видиш как някой танцува в наглед непрогледната тъмнина.

Какво повече си струва да се види?

Тодор Радев