Ревю

Майчината връзка е най-могъщото сетиво в „Room“


Brie Larson and Jacob Tremblay star in „Room.“ (Ruth Hurl/Element Pictures)

Room (2015)

Режисьор: Lenny Abrahamson
Сценаристи: Emma Donoghue (novel), Emma Donoghue (screenplay)
Участват: Brie Larson, Jacob Tremblay, Sean Bridgers

Room е филм явление, шедьовър, който с магически допир успява да се докосне до душевноста. Той е като „майчината“ лястовича сълза, която се рее върху обрулен и изсъхнал есенен лист във ветровитата гора, търсейки отрочето преди да изчезне сред дъжда… Room е глътката свежест, която изпитваш когато излезеш във ветровит есенен ден, след двуседмично боледуване и която те зарежда отново със сили. Филм, който след „светлите“ и „консуматорски“ празници съумява да те върне в реалността. Филм, който хваща всички „бабини деветини“ и празни приказки за хуманноста и добротата и ги изгаря като изгнила шума. Трябва да изминеш целият път към отвращението, към срамът от това, че може да се наречеш човешко същество, за да успееш да оцениш този филм.

Главната тема в този филм е силата на майчината обич и майчината връзка. Затова че не трябва да приемаме живота ни за даденост, а да оценяваме това, което имаме. Бри Ларсън прави жестока роля, като майката Мия, която е похитена от изверг, лишена от най-добрите си години, за да бъде използвана за похот. Тя е затворена в тъмна стая, без никакъв допир до външният свят цели 7 години… Нейният затвор се превръща и в родният дом на нейното отроче, заченато без любов, но обгрижвано допълнително от неговата майка. За малкият Джак тъмната, заключена стая е всичко. Това е неговият свят. Там е всичко, което познава, за него всяка една вещ в тази стая е нещо специално. За него телевизорът е магическа кутия, вселената затворена между тези 4 стени. Събуждайки се рано сутринта детето поздравява всички мебели, защото те са целият му свят. Но въпреки всичко детето расте в щастие, обгрижвано от майчина любов. Майка му знае, че трябва да направи всичко необходимо за да успее да спаси себе си и своето дете. След като се измъкват от своята тъмна и студена обител, двамата трябва да се справят с най-важното предизвикателство пред себе си, външният свят.

Режисъорът Лени Ейбрахамсън успява да създаде един сенситивен шедьовър. Чрез перфектните си кадри, чрез изваяната си кинематография, чрез изящният си звук, ние усещаме заедно с Джак. Усещаме неговият страх от непознатото, усещаме неговото вълнение, когато за първи път вижда синьото небе над него, усещаме неговата клаустрофобия, когато е увит в килим, преструвайки се на умрял, за да успее да се измъкне. Усещаме студеният под в болницата, когато прави първата си стъпка, като жител на новият си свят. Усещаме неговото детско любопитство, когато за първи път вижда куче, неговите вътрешни детски разсъждения, изтъкани от чистото му и необругано съзнание. Неговият живот е една tabula rasa, която плавно се запълва пред нас, чрез магическият опреторски опит. Малкият Джейкъб Трембли изиграва може би най-добрата детска роля, която съм гледал, от ролята на Леонардо Ди Каприо в Защо тъгува Гилбърт Грейп?. Детето играе просто уникално и успява да се докосне до теб, без да се опитва допълнително. Браво! Браво и на Бри Ларсън за невероятната роля, на „орлицата“, която бди над детето си. Филм, за вечната, несломима връзка между майка и дете и това как тя може да е наистина животоподържаща, както за майката така и за детето. Разказана красиво, както с меден визуален звън, така и със студен натурализъм. Няма да ви лъжа, има някои доста брутални кадри, които могат да ви накарат да се засрамите, че сте човешко същество, но има и много светли моменти, които успяват да се възродят от пепелта, от човешкото, като феникс на надеждата.

Определено за мен до този момент, Room е първият филм от 2015 година, който се доближава поне близо до гръмкото и доста тривиално определение шедьовър. В дни, в които чувствеността в киното залинява, той е свежата глътка отрезвяващ въздух.

Радослав Тодоров