Личности

Леонардо ди Каприо: „Вече съм доста по-уравновесен“


Leonardo-DiCaprio2

Мистър ди Каприо, нямаше ли да е хубаво да се снимате в някоя безполезна романтична комедия от време на време?

Аз съм абсолютно отворен да се снимам в романтична комедия, но никога няма да направя нещо само в името на това да участвам в определн жанр или защото му е времето и мястото да участвам в различен вид филми. Мисля, че това би било огромна грешка. Когато чета даден сценарий си казвам „Уау, чувствам се емоционално обвързан“. Никога не мисля за темата на филма, как ще се възприеме от поп-културата, какво е историческото му значение – в края на краищата, всичко това отминава, филмът ще излезне и ще бъде или няма да бъде добър. Така че, това е единственият начин, по който си избирам филмите, в противен случай не се чувствам свързан с тях.

Колко важно за вас е да се предизвиквате повече и повече с всеки следващ филм?

Това наистина зависи от ролята. Винаги става въпрос за великото търсене на добър материал. Когато се появи добър материал, всички скачат върху него и настава нещо като „бой с храна“. Затова толкова много филми отнемат години, за да се финализират, защото на екрана всичко си личи. Ако има пукнатини в структурата на историята, ако разказът не е завладяващ и разчувстващ, това всичко си проличава на екрана и филмът се проваля.

Изглежда, че печелиш в „боя с храна“, имайки предвид филмите, в които участваш.

Всичко се задвижда от режисьора. Трябва да призная, че каквито и решения да съм взимал, винаги съм смятал, че правенето на филми зависи най-вече от режисьора. Той е човекът, който накрая оформя филма. Един режисьор може да попадне на много добър материал и да го превърне в боклук, ако не е способен да прави добри филми. Затова и избирам да работя с режисьори, които умеят да се пренесат в ума на зрителя.

Работил сте със Спилбърг, Нолан, Истууд, Мендес, Бойл, Камерън, да не споменавам, че редовно работите със Скорсезе. Кой друг режисьор е в списъка ви?

Има още много режисьори, с които бих искал да работя. Пол Томас Андерсън е някой, с когото бих работил с удоволствие. Мисля, че Алехандро Гонсалес Иняриту е много талантлив. Анг Лий е много талантлив. Изобщо, има много хора. Има много невероятни режисьори.

Каква част от живота ви заема правенето и мисленето за филми?

Много голяма част със сигурност. Не мога да отрека, че това е най-основното нещо, което правя. Виж, истината е, че аз винаги съм искал да бъда актьор; това винаги ми е било мечта и сега е моментът, в който наистина мога сам да избирам ролите си.

Но това го можете от доста време…

Да, но познавам много актьори във филмовата индустрията, с които съм отраснал в Лос Анджелис и които нямат тази възможност. Непрекъснато си се предствавям как след трийсет години си мисля: „Защо не се възползва от всички възможности които имаше? Виж с колко хора можеше да работиш, ролите, които можеше да изиграеш. Хайде, направи го!“ Това си мисля.

Правенето на филми измества ли други аспекти от живота ви?

Не. Нещата или се напасват по естествен начин или не се. Никога не форсирам нещата да се случат, просто знам, че това е нещото, с което искам да се занимавам и всичко останало ще се случи някой ден също така.

Значи винаги сте знаел, че искате да се снимате във филми?

Не помня. Това, което помня е, че обичах да имитирам приятелите на майка ми. Изнасях малки представления, като ги имитирах по забавен начин и карах майка ми, баба ми и дядо ми да се смеят.

Напоследък изглеждате доста по-уравновесен.

Всъщност съм много енергичен човек. Сега изглежда, че съм по-спокоен, но трябваше да ме видите, когато бях по-млад. Трябва да е било доста трудно на хората да са около мен, особено преди да стана тийнейджър. Не знам как майка ми се е оправяла с мен. Непрекъснато тичах и се занимавах с разни неща. Сега съм много по-уравновесен, но и все още много енергичен.

Някога хрумвало ли ви е, че е възможно да загубите енергичността си и да започнете да се занимавате с нещо друго?

Може би, някой ден. Но аз обичам актьорството, обичам да правя филми. Най-ранните ми спомени са свързани с актьорството – как исках да стана актьор и настоявах родителите ми да ме водят на прослушвания. Дори не знаех, че е платена професия, но все пак исках да правя именно това. Когато разбрах, че ще получавам и пари, си казах: „Окей, това е наистина нещото, с което искам да се занимавам.“ Искам да го осъществя и няма да правя нищо, което може да промени този факт.

Не е ли странно, когато се замислите, че сте постигнали детската си мечта напълно?

Понякога поглеждам назад и си казвам: „Това, което ми се случва е толкова уникално. Имах възможността да изпълня толкова много от детските си мечти.“ Никога не съм и предполагал, че ще получа и най-незначителната роля във филм на Мартин Скорсезе и това, че съм играл в четири негови филми е просто удивително. Трбява да призная, че усещането е изумително. Но в същото време е и пристрастяващо. Така че, да, надминах мечтите си.

Превод: Гергана Николова

Източник: http://the-talks.com/interviews/leonardo-dicaprio/


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *