КинонарКотиК с Касиел

Кръв и Чест


The Class (2007)

Режисьор: Ilmar Raag
Сценаристи: Ilmar Raag, Vallo Kirs (writing team)
Участват: Vallo Kirs, Pärt Uusberg, Lauri Pedaja

Не знам… как да Ви пиша за този филм… От 10 години моят син Зуи и ние – неговата фамилия – живеем в този ад, за който разказва режисьорът Ilmar Raag (Kertu /2013/) в неговият Клас… Всичко, абсолютно всичко, до най-малки подробности ни се е случило… И за съжаление, не в рамките на една учебна седмица. Съвременните училища са зверилници. Там властват обикновено „лидери“, които държат в подчинение и сеирджийско безсърдечие масата, еднаквите… т.е. голямата част от децата. Заедно те са властелини на свят, в който царува унижението, болката, насилието, ударите над Различните… И няма никаква защита. Само страх. Учителите „скалпират“ умът на подрастващите с демагогско бла- бла за морал, общество, толерантност… Размахват уморено, заканителен пръст в заплахи за изключване… Те никога не се случват. Родителите са пред черен, ужасяващ път в който няма изход и всеки ход е грешен…

Училищен свят, в който Различният е наречен „Педал“, „Доносник“, „Мижитурка“, „Курва“… и, ако искаш да си от Групата трябва да се подчиниш на този водовъртеж от човеко ненавист… Трябва да си Звяр. Ежеминутно се извършва едно убийство на душата, под одобрителното всеобщо хилене и участие в гаврите… В Клас много се мисли, споменава… чувства думата ЧЕСТ от двамата герои 16 годишните Каспар и Йосеп… Честа е оплюта, презряна, унизителна, неразбрана за множеството… Единственото което ти остава, е да си я извоюваш с кръв. Ежедневието на действията като това – да ти счупят коленете с желязна тръба (първи клас), да те изхвърлят от четвъртият етаж (трети клас), да те пребият и завържат гол и надупен в гората (9 клас), да те накарат, с нож опрян в гърлото, да правиш свирка на предводителя бабаит, е НОРМАЛНОТО за нашите деца… И хвърлете Лермонтов, Дикенс, Селинджър в канавката… Тези момчета и момичета не са чували за Холдън Колфийлд! А ако той съществува не биха го разпознали… Яростно ще размажат романтичната му „муцуна“ в калта.  Филмът е направен по истински случай. И не дава отговор как:

 

“Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо нямa никой голям човек, искам да кажа – освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата?

Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта- искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася.

Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.“

 

Не дава отговор как да спасиш живота и личността си с Чест.

Клас не е безупречен филм. По отношение на формата, тя би могла още  да се изчисти от  евтини „прохладни маркери“, като внезапна липса на фокус, цветни филтри, бавно движение, и почиващи паузи в изображението, придружени от неистова музика.

Но притежава изключителната, безмилостна сила на социалната драма.

Опустошителен анализ и великолепна основа, за дебати в и извън класната стая относно ескалацията на насилие и потребността от тормоз, надмощие, взаимно изяждане… кървава баня сред нашите деца.

Награди в: Karlovy Vary International Film Festival, Tallinn Black Nights Film Festival, Warsaw International Film Festival….

Препоръчвам на бутилка спирт.

Касиел Ноа Ашер


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *