Личности

Колин Фарел „Не мисля, че бащинството те променя“


Colin-Farrell-001

Photo by Andrew H. Walker/Getty Images

Г-н Фарел, вярата променя ли личните ви възгледи спрямо живота?

Вярата е много важна. Все едно яздиш кон и искаш да завие наляво, първо поглеждаш наляво и след това дърпаш главата на коня. При хората е същото − накъдето насочиш вниманието си, най-вероятно там ще се озовеш. С оглед на това, идеите на въображението и историите са много важни за по-истинска и централизирана истина.

Вярвате ли в приказки?

Аз вярвам в абсолютно всичко, човече. Човешкият живот е магия – с цялата си трагичност и слава; истинска магия е, че въобще съществуваме тук. Ако се замислиш какво е нужно, за да създадеш живот, ще осъзнаеш колко е откачено. Но ние се измъкваме от това твърде лесно.

Защото се тревожим прекалено много?

Да, защото сме погълнати от съществуването си, от заеми, работа, надпревара, дрехи, коли, къщи. Хубаво е да позволиш на въображението си да диша отново и да видиш живота като нещо вълнуващо и магично. Понякога имаме нужда да позволим на въображението да ни изкара от непосредственото ни обкръжение. След това можем да се върнем отново в нашето си обкръжение, но с подаръка, който ни е бил връчен.

Съгласен ли сте, че хората в по-малките населени места не се тревожат толкова много?

Те съществуват повече като общност и споделят живота си. Нямат щастието или нещастието да се изолират един от друг колкото се може повече. Не казвам, че нямат избор, но в градовете хората са по-егоцентрични, въпреки че е по-гъстонаселено.

Могат да останат анонимни.

В градовете хората са по-егоистични и по-самостоятелни, докато в селата – разбира се, всичко това е обобщение – хората споделят историите си, преживяванията, скръбта и празниците. Подкрепата зад местните футболни отбори в някои села из Ирландия е невероятна, прекрасно е. Всички се събират в някой пъб и празнуват победата.

Говорейки за пъбове, веднъж казахте, че по време на първата си роля сте се научил как да пиете по време на работа.    

Беше лудо преживяване. Но аз бях прекалено пиян и хиперактивен по онова време.

Въобще пиете ли все още?

Нее, просто нямам желание вече. Ужасно щастлив съм си така, пиенето не е нещо, с което се боря и не е нещо, което ми липсва.

Това, че станахте баща, промени ли мирогледа ви?

Аз всъщност не мисля, че бащинството те променя. Не мисля, че те променя само по себе си – знам, че не те. Огледайте се наоколо и ще видите, че е така. Бях сигурен, че няма да ме промени.

Малко хора биха ми казали това…

Но то не те променя. Можеш да го използваш като платформа за промяна, което аз в края на краищата направих. Три години след като станах баща, си казах: „Защо продължавам да настоявам, че бащинството не би трябвало да ме промени?“ То трябва да промени живота ми. Животът ми толкова ли е добър, че да нямам нужда от промяна. Имам предвид лично аз. Приех, че така стоят нещата. Бях непреклонен, че просто ще бъда готин баща и няма да имам син, а приятел – сещаш се, ей такива неща. Така че, в крайна сметка приех промяната. Каква великолепна промяна, господи!

Появиха ли се някакви тревоги, когато стана баща?

Светът винаги е бил ужасно опасно място, но аз живея в много безопасни условия. Страхът е изключително мощна сила и за да не позволиш той да се превърна в нещо разрушително, трябва да го приемеш и да не му позволиш да доминира в живота ти. Аз просто ще правя всичко възможно, за да защитавам сина си.

Без да пиете повече, отглеждането на деца, непрекъснатата работа. Как балансирате живота си?

Наслаждавам му се много. Имам къща в Лос Анджелис, апартамент под наем в Дъблин, въпреки че прекарвам там, не повече от три пъти в годината – покрай Коледа за две седмици и след това поне още веднъж се старая да водя сина си, за да чуе прекрасния ирландски акцент от някой друг освен мен. Това създава баланс в живота ми. Мястото, откъдето идвам, е много важно за мен.

Обаче, все още притежавате имиджа на лошо момче. Това нещо ли е, с което не искате да бъдете свързван повече?

Не съм свързан с нищо, що се касае до мнението на хората. Това не означава, че мнението на хората не ме засяга, но просто не съм свързан с него. Нито бягам от нещо, нито бягам към нещо, ако се сещаш какво имам предвид?

Нито дори когато някой ваш филм бива остро критикуван?

Разочароващо е, но вече не се идентифицирам толкова много с работата си, колкото преди. Така че, това вече не ме засяга толкова много, както и други неща, с които не съм се справил в миналото. Александър за малко да ме погуби! Относително казано, до момента водех един доста щастлив живот и това беше едно трудно изживяване, през което трябваше да премина – емоционално и психологически. В един идеален свят ще участвам във филми и ще бъда част от истории, на които хората ще реагират. Не правя филми само за себе си. Пиша поеми и други неща, но наистина не ги пиша за някой друг, освен за себе си. Но филмите се правят, за да бъдат гледани от други хора и да им въздействат, да ги разсмиват или да ги карат да се съмняват в себе си и в заобикалящото ги или каквото там е, да ги забавляват. Така че, в идеалния случай, хората ще отговорят положително.

Хората често казват, че когато вече имат деца, избират различни филми.

Оттук нататък ще правя само Pixar филми. Не, нямам специфични критерии относно това, което преследвам в работата си. Когато четеш нещо и то ти проговори, ти вече знаеш. Разбира се, винаги зависи малко и от фазата, през която преминаваш или моментното настроение, когато четеш нещо, но в крайна сметка то или ти проговаря, или не.

Какво ще кажете за сценариите с високо заплащане, може би си избирате тях?

Обичам високото заплащане, грандиозно е. Не се отвращавам от подобна идея, обичам добрите екшън филми, обичам зрелището да отидеш на кино, така че, ако открия нещо, което смятам, че ще постигне целите си и ще се окаже нещо голямо, тогава го правя. Но само, ако го харесам. През последните години просто изглеждаше така, сякаш по-интимните филми са тези, които си струват.

 

Август 17, 2011

Превод: Гергана Николова

Източник: http://the-talks.com/interviews/colin-farrell/