Ревю

Африканският ад на едно увяхнало детство


Beasts of No Nation (2015)

Режисьор: Cary Joji Fukunaga
Сценаристи: Cary Joji Fukunaga (screenplay), Uzodinma Iweala (based on the novel by)
Участват: Abraham Attah, Emmanuel Affadzi, Ricky Adelayitor

Време е сезонът на Оскарите да стартира! Продуцираният от Netflix и все още чакащ своята премиера по световните киносалони – Beasts of No Nation (Безродни зверове) дава силна заявка, че може да получи някои неочаквани номинации за Оскар през 2016. Режисиран от младият, но изключително талантлив Кери Фукунага, който всички ние познаваме от брилянтната му работа по първи сезон на Истински детектив, си позволява да рискува и да застане зад наболели теми, засягащи горещи точки по земното кълбо, а именно, детската експлоатация в името на войната и всички ужасни последствия, до които води тя.

Предпремиерата на филма беше на международният филмов фестивал в Торонто, а правата закупени от американският медиен гигант Netflix, който пусна филма онлайн на 16 октомври. Това е и главната причината  за бойкота на най-големите вериги кина в САЩ, което доведе до това, той да бъде разпространяван основно в интернет, както и ограничено  в по-малки и независими вериги кина. От пускането му насам е гледан от над 3 милиона зрители. Адаптиран е от едноименният роман на африканският автор Узодинма Ивеала. Лентата ни пренася в една от най-горещите точки на планетата Земя, а именно Западна Африка. Агу е малко момче от неспомената африканска държава, което живее със своето семейство в малко село, той е жизнерадостен, играе с децата, чете библията всеки ден, прави пакости и расте обграден от любов, докато един ден размирните африкански ветрове не докарват сивите облаци на войната и момчето е принудено да избяга заедно със своето семейство. Уви, за съжаление той, заедно с брат си и баща си са заловени от правителствената армия, в опит за напускане на границата, и биват хладнокръвно екзекутирани. Агу съумява да избяга в джунглата, където се натъква на местен партизански отряд. Воден от дилемата − физическа смърт или смърт на детето в него, Агу се присъединява към отцепниците, като дете-войник. Водени от харизматичният, но безскрупулен и студенокръвен комендант, много скоро Агу и останалите деца стават не само свидетели, но и преки участници във всички зверства и ужаси,  чрез промиване на мозъци, изкривена представа за отмъщение, наркотици и жажда за смърт.

Умелото перо на Ивеала и режисъорският замах на Фукунага ни пренасят в един ужасен свят на разруха, кръвоприлития и залиняване на човешкото. Свят, в който трябва да потъпчеш всичко хуманно в теб, свят, в който трябва да се превърнеш в безчуствен звяр за да оцелееш. Кери Фукунага пише сценария в продължение на 7 години и го прави с уникален поглед към детайла и досег към реалността. Усърдната операторска работа пресъздава един див и неопитомен натурализъм, напоен с кръв от войната.  Бих го определил като строго антивоенен филм, който чрез финна експлоатация успява да обърне вниманието на зрителя към действителният проблем, а именно, десетките военни конфликти в държави като Сомалия, Сиера Леоне, Судан, Западна Африка и участието на невръстни деца във войната там. Авторът много правилно не споменава името на държавата за да не създава излишни политически полемики, които да ни отдалечат от проблема, но той ни представя самият проблем, повече от натуралистично, чрез някои от най-тежките сцени, заснемани някога. Смъртта няма националност.  Безродни зверове засяга проблематика, която сме виждали в други подобни ленти, като Последният крал на Шотландия и Хотел Руанда. Идрис Елба е в ролята на Комендана, бащинската фигура на Съпротивата. Изпълнението на Елба е повече от запомнящо се и много критици му предричат номинация от Академията. Елба ни представя силно харизматичен образ на тиранин, чийто култ към личността носи единствено болка и разруха, но същевременно те кара дори да го харесаш и накрая да се чувстваш виновен, че си го харесал. Динамото на филмът е детето, което играе Агу. Младият Ейбрахам Ата се представя завидно за възрастта си и успява да ни накара да съчувстваме на неговият герой, докато преминава катарзиса – загубата на детската невинност. Изпълнение, което бих сравнил с това на Алексей Кравченко в съветският ужас Ела и виж. Въпреки че героят на Ата е принуден да извършва зверства и за да оцелее, човешкото в него никога не угасва до самият край и макар и плахо, успява да се покаже отново в някои по-емоционални моменти, само за да ни напомни, че въпреки всичко винаги има доза надежда за човечеството.

Безродни зверове успява да накара зрителите да изпитат ужасите и несправедливостите на войната, като не им се спестява абсолютно нищо. Имаме сцени на изнасилване, взимане на тежки наркотици от деца, свирепи екзекуции, дори намекната педофилия. Филмът не се опитва да се дистанцира от актуалният проблем, а успява много сериозно да го изведе и да постави много въпросителни, защо такива неща се случват през 21 век. Едно заглавие, което ще ви накара да се замислите сериозно и да ви запознае с проблем, който бива много често игнориран от световните медии.

Радослав Тодоров


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *