Ревю

Японска хорър приказка – истинско огледало на човешката душа


Onibaba (1964)

Режисьор: Kaneto Shindô
Сценаристи: Kaneto Shindô
Участват: Nobuko Otowa, Jitsuko Yoshimura, Kei Satô

Когато става въпрос за култово кино, японското винаги намира своето главно място в тази селекция. Onibaba е един от първите такива филми. Tова е заглавие от един доста комплексен жанр включващ в себе си horror, еротика, драма, комедия, психо… Като цяло, horror елементите в този филм са най-вече от човешко естество. Маската не е инструмент на злото, не е главният елемент на този филм. Тя е просто едно показно и една метафора. За линеенето на човешкото по време на война, за триумфа на първичното, за залеза на моралните устои.

Героите са представени карикатурно, самата гротеска се появява физически едва в последните десет минути на тази лента, но нейното присъствие е осезаемо през целия филм рефлектирайки в покъртителната низост на главните действащи лица. Естествено атестата за безмислието на войната може да се прокрадне и тук, директно отразявайки бурните времена, по които се развива дейстивето върху психологическите портрети на героите. Страхът от неизвестното е главният демон, който плаши героините. Самураят, който прикрива лицето си с въпросната маска, прикривайки проклятието си (под формата на проказа) е единственият благороден герой, но и той става жертва на тегавите обстоятелства…

Филмът е задължителен за фенове на японското кино и за фенове на култовото кино. Това е една тъмна приказка, отразяваща самите реалии на човешкото поведение в безизходица.

Няколко думи и за операторската работа – невероятна. Изпипан визуално филм, който е много напред във времето си. Всички кадри в тресавището, появата на образи и промушващи саби изневиделица…

Много добра работа на режисъора Кането Шиндо, ще проверявам негови работи и занапред.

Радослав Тодоеов

onibaba_contact-0-1080-0-0

Колаж от титрите на „Onibaba“ (1964)


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *