Ревю

Жажда за живот или как да си отидеш със стил


Knockin’ on Heaven’s Door (1997)

Режисьор: Thomas Jahn
Сценаристи: Thomas Jahn (story), Thomas Jahn (screenplay)
Участват: Til Schweiger, Jan Josef Liefers, Thierry van Werveke

Knockin’ on Heaven’s Door е един от тези на пръв поглед малки филми, но за сметка на това носещи голяма идея в тях. Една история за човешкият катарзис и промяната, дори била тя пред свършен фактор, умело дигизирана като криминална черна комедия. Филмът комбинира хумор, колоритни и доста карикатурни персонажи, нелоши лекo абсурдни екшън сцени, но една добра актъорска игра, бърз и ненатъртващ сюжет и естествено добра режисура. Режисъор е неизвестният Томас Ян, като това е единственият му по-бележит филм в кариерата, типичен пример за режисъор, който поставя всичко на масата още със своят дебют, след което просто изчезва. Но Knockin’ on Heaven’s Door остава в историята. Всеизвестен факт е, че има няколко remake-а на този филм, като може би най-популярният (но не директно) е последното голямо заглавие на легендарният Джак НикълсънThe Bucket List, както и японският Heaven’s Door. Knockin’ on Heaven’s Door никога не е прожектиран в САЩ и точно това е може би една от главните прични за игнорирането му от доста от критиците, няма да срещнете това заглавие в голяма световна класация, но това не пречи този филм да бъде един от най-обичаните немски филми в по-новата история. Тил Швайгер и Ян Йозеф Лиферс са култови в главните роли.

Когато Руди и Мартин отиват на преглед те разбират своята злочеста съдба – Руди има рак на костите, а Мартин – мозъчен тумор. Съсипани и двамата се озовават в една и съща болнична стая по стечение на съдбата, от тази болнична стая ще започне финалното им приключение, с една бутилка текила, много лимони, по-малко сол, един краден кадилак с 1 000 000 дойче марки в куфарче в багажника и пистолет скрит в жабката те се отърсват от шока и правят това, което никога не са си позволявали преди това…. да изживеят живота си истински. Гонени от двама инфантилни гангстери и злият им шеф, полицията и целият свят около тях много скоро приключението се превръща в същинска епопея, в която пясъчният часовник, който отчита последните дни, часове и минути, пуска не пясък – а адреналин. И всичко това е само за да сбъднат последната си голяма мечта, да седнат на пясъка, да погледнат огромното горящо слънце и да видят как тази велика огнена топка се разтича и угасва.

Пръскайки пари и раздавайки пари героите не могат да си купят време, но биха дали всички куфарчета на земята само за още малко живот. И въпреки че това нямам как да стане, те могат да си позволят нещо друго, което много малко хора могат – да живеят, да живеят пълноценно до самият край. Защото нашият живот не е даденост, защото не сме си предплатили за нищо, времето е нашата валута.

Препоръчвам и за една приятна изненада в самият край. Появата на легендарният Рутгер Хауер в 2 минутна роля и незабравимият му монолог (и една от малкото на английски в цялата лента):

„You’ve never been to the ocean? Then, you’d better run. You’re running out of time. In heaven that’s all they talk about. The ocean and the sunset. How fuckin’ wonderful it is, to watch that big ball of fire melt into the ocean – and the only light that is left like a candle it’s only inside…“

Препоръчвам го на всички фенове на култовото европейско кино, Тил Швайгер и криминалните комедии, както и на всички фенове на киното с послание. Филмът си струва.

Радослав Тодоров