Ревю

Inside Llewyn Davis – портет на един артист като млад


Оскар Айзък

Оскар Айзък

Inside Llewyn Davis (2013)

Режисьор: Ethan Coen, Joel Coen
Сценаристи: Joel Coen, Ethan Coen
Участват: Oscar Isaac, Carey Mulligan, John Goodman

Joy:“What if the music’s not…“
Llewyn:“What, quit?Just exist?“

Едно от стойностните и като че ли недооценени заглавия през 2013 година беше последната лента на братята Джоуел и Итън Коен Истинският Люин Дейвис.

Inside Llewyn Davis продъллжава успешно филмовата традиция на братя Коен, в която отново виждаме типичната за тях семпла, ала и затрговаща човешка история, периферно вплетена с отлична актьорска игра, саундтрак и безумно добра операторска работа. Историята разказва за младия и талантлив фолк изпълнител Люин Дейвис, който всячески се опитва да пробие на фолклорната сцена през 60-те години на миналия век в САЩ. Отчасти сюжета на филма е взаимстван от биорафията на реално съществуващия музикант Дейв Ван Ронк, ала въпреки това Истинският Люин Дейвис е далеч от биографичния жанр. Това е филм за борбата. За вечната борба между изкуство – реалност. За борбата между избора да бъдеш себе си или да позволиш на света да те пречупи. Това е борбата на един артист, който иска да остане верен изкуството си докрай, докато целия заобикалящ го свят се опитва да го свали от пиедестала на мечтите. А Люин Дейвис успява да бъде себе си само, когато пее пред публика, рисувайки по платното на човешката душа с китара и предавайки, чрез гласа си историите на своите герои.

Оскар Айзък – актьор, познат на някои от зрителите с участието си във хитови ленти, като Sucker Punch и Drive прави големия пробив в досегашната си кариера. Меланхоличен, сдържан и скован неговият герой все пак не представлява кой знае какво като човек. Виждаме го как ежедневието му е изпълнено с непрестанни грижи – той не знае дали довечера няма да спи на улицата или на дивана на най-добрия си приятел Джим (малка, но значима роля на поп идола Джъстин Тимбърлейк). Него не го вълнува особено дали ще има някой долар за храна или за поне едно ново палто. Както казах Люин не е нищо особено като човешко същество, но в него има нещо, което хората около него не притежават – искрата, вродената лудост и упоритост на гения. Айзък придава на Люин Дейвис един събирателен образ на американската младеж от 60-те години – бунтовници с разбити надежди от „американската мечта“, от войни, алкохол и наркотици, ала в същото време – хора талантливи и отдадени на това, което правят, крайно решени да успеят във целите си.

Джон Гудман

Джон Гудман

Друго име от каста, което заслужава няколко реда е вечният съпътстващ „талисман“ на братя Коен – не кой да е, а големия Джон Гудман. Гудман просто е блестящ в ролята на пристрастен към хероина джаз музикант, а малкото екранно време, в което го видях, напълно ме разсейваше от драмата на главния герой, че в крайна сметка стигнах до извода колко безспорен е талантът на Гудман, а именно – той е големият актьор на малките роли.

На последно място трябва да се спомене и името на 4 пъти номинирания от Академията френски оператор Бруно Делбонел. Този човек има определно усет за цвят, който може да послужи за резонанс в едно към едно с настроението на героя. Докато в един от предните му филми по който е работил Амели Пулен виждаме един цветен, изпъленен с красота, миризми и щастливи хора Париж, то тук амерканският град е мрачен, мългив, кален и студен – все едно не само надникваме в един неприятен сезон, но също така виждаме как се чувства и самия Люин – обезверен, гладуващ, борещ се за своето място в света човек.

В заключение искам да кажа, че Джоуел и Итън Коен вече три десетилетия са се доказали, като едни най-абсурдните, трагикомични и талантливи киноразказвачи, които света на киното някога е виждал. Истинският Люин Дейвис е поредното доказателство за това.

Милен Николов


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *