Ревю

Идеалистът Стенли Крамър срещу религиозният фанатизъм


Inherit the Wind (1960)

Режисьор: Stanley Kramer
Сценаристи: Nedrick Young (screenplay), Harold Jacob Smith (screenplay)
Участват: Spencer Tracy, Fredric March, Gene Kelly

Творчеството на легендарният Стенли Крамър успява дръзко да разбие ръждясалите синджири на времето си, да притвори тежките метални порти, които човешкото плоскомислие, тесногръдост и закостенялост са изградили за да запазят необругани „правилните“ начала и „светото“ упование. Крамър е войн на справедливостта, шампион на рационалната мисъл, закрилник на свободата на човешкият дух, считан от редица хора за нравоучителен, той с насмешка се присмива на критиците и пази най-ценното нещо в човешкото съсловие, не мисълтта, не зовът за прогрес, а човещината, хуманизма. Това се наблюдава във всички негови велики творби, той размива цветовете и предразсъдъците в Познай кой идва на вечеря, безпристрастно поставя везната и мери човешките грехове по равно в Правосъдие в Нюрнберг, осмива материализмът и човешката алчност, хвърлящи купища долари в Този луд, луд, луд, луд свят – но никога не си позволява да спести на когото и да е, понякога по-грубо, понякога с насмешка, поставяйки своят ярък печат – брилянтно ироничният социален коментар – понякога пронизващ дръзко дори и най-консервативните критици. Дами и Господа, това е Стенли Крамър. Дано да доживеем ден, в който видим отново подобен майстор и защитник на собствените си идеали.

През годините, в които обикнах класическото кино, съдебните филми, известни повече с термина court room drama винаги са ми били слабост, дори ахилесова пета, но в положителен аспект. Все още аплодирам мисловни велики заглавия като Anatomy of a Murder, Paths of Glory, Witness of the Prosecution, Judgment at Nuremberg, To Kill a mockingbird и 12 Angry Man, и докато в един момент помислих че действително съм успял да изловя каймака на този толкова любим мой жанр и се бях заровил в посредствеността, ненадейно успях да открия това заглавие. Определено Да наследиш вятъра е дързък филм, различен филм от всички останали споменати, тук не се разисква убийство, тук не става въпрос за войни – тук е поставен акцента върху един от най-важните сблъсъци в историята на човечеството – Бог срещу наука, рационална мисъл срещу духовност, фанатизъм срещу свобода на словото, тук не се разисква нечия съдба, но е разтегната вековната морална дилема, която разцепва света през последният век, чак до наши времена. В главната роля – един от достолепните „тотеми“ на американското кино, зареждащият исполин Спенсър Трейси, велик актъор, който дори и в зенита на своят жизнен път, прави някои от най-емблематичните роли в историята на киното. Много може да се каже за Спенсър и уникалната му аура и енергия, с която влива индивидуалност, темперамент във всеки един негов култов персонаж, но това би било тема за друг разговор в някоя друга статия. В брилянтният Да наследиш вятъраТрейси кръстосва словесни шпаги с още един легендарен доайен от „Златната ера“ на Холивуд – Фредрик Марч. Трейси и Марч, и двамата двукратни носители на награда „Оскар“ впрочем, притежават невероятна химия помежду си, която набира все повече инерция и се възпламенява в самият край на филма, като преливащ вулкан от темперамент, емоция и находчивост.

Малко предистория, Да наследиш вятъра проследява един от най-интересните процеси в американската история – а именно прословутият „Маймунски процес“ в Скоупс, по известен като Щата на Тенеси срещу учителят Джон Томас Скоупс. Това е процес от 1925 година, когато млад гимназиален учител е обвинен, че престъпва абсурдният Butler act, който забранява да се преподават източници, които са в противовес с библейската теория за произхода на човекът – а именно изследванията на Чарлз Дарвин. В едно дело, първоначално изглеждащо като опорочено, героят на Трейси – бележитият адвокат и борец за справедливост, както и религиозен агностик Кларънс Дароу се изправя срещу цял един град, обсебен от фанатизъм, злоба и ксенофобия, в които изопачената версия на Креационизма отдавна е еволюирала в нещо, което не е свято, а плашещо и диво. Срещу Дароу се изправя друга много могъща и силна личност – трикратният кандидат за президент и фундаментален религиозен лидер Уилям Дженингс Барон (изигран от Марч). Филмът, сам по себе си, е адаптиран по пиесата написана пет години по-рано (1955) от Джеръм Лорънс и Робърт Едуин Лий. Кинотворбата е фиктивна и променя имената на главните герои и някои от фактите, но съхранява главната идея.

Когато младият учител Джон Скоупс е арестуван по време на час, докато преподава поредният си урок по биология от местните власти, това развълнува цяла Америка. В едно малко южняшко градче се случва нещо наистина променящо историята и разместващо пластовете, което може да даде ново съвършенно начало, на едни по-добри времена и нрави. Скоупс е арестуван в родният си град и масовата истерия на креационистите се стреми да създаде една пародия на процес, която да жертва Скоупс като агнец и да потули всичко. Тогава се намесва самият „дявол“ изигран от симпатягата Джийн Кели в роля, твърде нехарактерна за него. Той играе цапнат в устата, циничен журналист от голям всекидневник с мисъл по остра от бръснач. Въпреки апатията и циничността му към хората и тяхните „идеали“, той решава да застане на страната на разума и съдейства на Джон Скоупс, призовавайки един от най-големите адвокати Кларънс Дароу. Посрещнати враждебно от местното простовато население двамата с иронична усмивка решават да се изправят срещу най-големият си кошмар – хорското мнение, изградено и представено от фанатичният политик и фундаменталист Уйлям Браян (Марч). Следва едно от най-невероятните дела, които можете да видите в киното, като всеки един персонаж е завършен, изваян до най-подробен детайл, недостатъците на всеки един герой, бил той положителен или отрицателен не са спестени. А диалогът, ах, диалогът, като най-фин мозъчен балсам, които нагърчва мозъчните гънки, а не ги изправя, непокварен, точен, смислен и изпълнен с толкова много препратки. Маймунският процес се превръща в един финален сблъсък между два исполина, между два персонажа по-велики от простоватият живот и битието, на два персонажа, които се борят за своите идеологии, за своите идеали, защитавани от тях през целия им живот. Надиграването между Марч и Трейси е едно от най-знаменитите, които съм гледал и докато те словесно се унищожават, прозира чистосърдечното уважение между тях, както персонажите, така и актъорите, чиста проба уважение, което днес много рядко може да се види в киното. Делото слага на картата не само съдбата на младият учител, ами и нещо много по-важно – свободата да мислиш, свободата да вярваш, но не в лъжливите идеали на религията, а в собствените си вярвания, в собствените си копнежи. Това не е сблъсък на поколенията, а на човешкото във всички нас. Както гласи една библейска поговорка: „Не разрушавай своят дом, защото ще наследиш вятърът“. Това е и главната идея в Inherit the Wind, креационизмът трябва да бъде потушен, закостенялостта, фанатизмът трябва да бъдат заличени, злобата от сивото ежедневие и гнилите й плодове трябва да бъдат изхвърлени, за да можем да просъществуваме. Не е въпрос на сблъсък религия–наука, този вековен спор никога няма да бъде разрешен, но въпросът е на симбиозата и разбирането между тях, за да може да просъществува и да пробие човешкото. Това Стенли Крамър го е разбрал повече от добре с неговото творчество, което стои актуално и до днес.

Определено Да наследиш вятъра е филм, който ще остане в историята, в дни, когато религиозният фанатизъм все още не е просто мираж и повик от миналото и човешкото линее все повече, ни трябват повече хора като Хенри Дрюмонд и Стенли Крамър.

Гледайте и няма да съжалявате − един от не чак толкова лъскавите филми от Златната епоха на Холивуд, който защитава човешките идеали. Актъорската игра е невероятна и всички работят като една добре смазана машина, саундтрака е могъщ, а режисъорският похват на Крамър е висш пилотаж.

Филм, който ще ви замисли за това накъде е поел света и защо не спира.

Радослав Тодоров