Ревю

Hausu на Обаяши или Бермудският триъгълник на лудостта


House (1977)

Режисьор: Nobuhiko Ôbayashi
Сценаристи: Chiho Katsura (screenplay), Chigumi Ôbayashi (original story)
Участват: Kimiko Ikegami, Miki Jinbo, Kumiko Ohba

Докато масата нормални хора смятат exploitation филмите за проява на лош вкус – една своеобразна почва, в която просто можеш да засадиш семената на човешката емоционална отпадъчност и вродена поквареност, то никой наистина уважаващ киното фен не може да отрече, че именно този жанр е успял да формира фасадата на съвременното Б кино, позволявайки му да разтегне лимита си на неблагоприличие. Именно режисъори като Куентин Тарантино посвещават голяма част от кариерният си облик именно на въпросният експлоатейшън жанр. Едно легендарно кинодвижение, което плюе по всички догми в киното и успява да улови повече от добре есенцията на времето си, когато наркотиците и свободната… и извратена мисъл са хванати ръка за ръка и ъндърграундът се оформя жанрово. Това са времената на този тип „гаражни“ филми,  те владеят всички малки мръсни и евтини киносалони през 70-те и 80-те, и докато много хора си спомнят за редица филми от Европа и САЩ, за които може да говорим по-подробно някой друг път. Ние ще се пренасочим леко на Изток, където ни чака една наистина ярка реинкарнация на най-чист психо-култизъм. Това е Hausu.

Hausu или Къща е едно наистина култово заглавие.  Eдин от най-първите представители  на съвременният J-Horror и един от най първите фонтани, от които извира бурен азиатски awkwardness.

Следвайки пътят на величественото произведение на изкуството Kwaidan: A Ghost Story  на Масаки Кобаяши  и философската тъмна приказка наречена Onibaba на Кането Шиндо, Hausu успява да отклони нивото на усещане в тепърва намиращият своите очертания азиатски хорър към една съвършенно различна честота.  Режисъорът Нобухико Обаяши прави нещо наистина различно, успявайки да работи с познати до болка клишета, моделирайки цял един сюжета чрез абсурда, психеделиката, карикатурноста и умелото използване на 25-ти кадър. Цялата концепция на Hausu е повече от нестандартна и неортодоксална за времето си, всички негови слабости като смехотворните на пръв поглед, но пък доста отпечатващи се в съзнанието специални ефекти тип български анимационен филм от 70те на LSD, както и необятната доза over the top моменти са създадени и адаптирани целово.  Докато някои филми могат да бъдат наречени упражнение за мозъчните гънки, за логическата мисъл, Hausu доста умело тренира вашият вестибуларен апарат, един сериозен съвет за хората с епилепсия: Не… Гледайте… Този… Филм.

Още с първата сцена щурият извратеняк Обаяши започва да си играе с нашата психика и да ни побутва лекичко от личната зона на комфорта право в отворената по Лъвкрафтски „уста на лудостта“. Лентата манипулира нашето подсъзнание, играе си на котка и мишка с правият разсъдък, умело финтира като нигерийски футболист на проби във Верея (Стара Загора) киноманска логика, с две думи успява да се изгъбарка доста грубовато с тъповатият зрител. Всяка една от абсурдните сцени, както лежерната и нежна музичка, като че ли излязла от класическите романси от 50те музика, стои толкова не на място между гротескните ефекти. Докато говорим за самите ефекти, които изглеждат наистина нестандартно, смехотворно, но въпреки това в тях има някаква мистичност, филмът е естетически издържан защото е повече от майсторски направен и това си личи от прецизният монтаж, на пръв поглед неговата натруфеност всъщност е плод на един чудовищен труд.

Hausu е един ексцентричен писък, който ни води на психо-ваканция в която преживяваме някои от най-странните и необясними сцени, удряйки директно по американската поп култура, правейки си люта гаргара с неща като неделните рисувани анимационни филми като Скуби-Ду и всички производни, както и с традиционните хоръри, чието действие се развива в изоставен замък, имение или разпадаща се хижа в планината, като добавим щипка необуздана и дива перверзия, както  и традиционната югоазийска чешитщина. Всичкият контрол върху Hausu е изгубен и ние попадаме директно във водовъртежа на лудостта без да ни е спестено каквото и да е. Но не се притеснявайте, всичко е направено със щипка груб ексцентричен хумор.

Пиперливият сюжет ни запознава с група японски тийн мацки, които се озовават в най-неподходящото място в един хорър филм, огромно демонично имение собственост от ексцентрична дърта вещица с зла и диаболична котка. И докато всичко това звучи като един съвсем обикновен хорър филм, повярвайте, първончалното ви мнение ще се окаже последното нещо, за което ще си спомняте след гледането на тази експлоатейшън класика.  Пряко се усеща как  визуалната ексцентричност на Обаяши започва да направлява влакчето на ужасите, прекарвайки ни във всички нива екстаз и лудост. Образите на всички героини в къщата са директна пародия на нашумелите през 70-те – Saturday Morning Toons – сериалчета като Скуби Ду, Капитан Caveman и т.н. Всяка една от мацките е умишлено клиширан карикатурен образ на даден персонаж, но самите странности не ги спохождат когато отиват в къщата, ами още в самото начало. Не къщата, самата вселена, в която се развива Hausu е щура и редовно прескачаща четвъртата стена. Много скоро те се озовават в кошмар, в който трябва да направят всичко възможно да оцелеят… поне нацяло, къщата се оказва реинкарнация на Зъл дух, която цели да ги изяде… ама буквално, предстоят откачени сцени, в които ще се окажете загубени в лабиринта на чешитската лудост. По наблюдателните хорър фенове от Вас могат да забележат че Hausu е инспирирал доста филми и е вдъхновил доста хорър режисъори като Сам Райми (сцените с пръскащата на поразия кръв в Evil Dead са директно изкопирани от тук), ранният Питър Джаксън (който е повече от гениален, да се гледат Bad Taste и Braindead), Илай Рот и още много. Точно затова историческата сигнификантност на този филм успява да го направи важен. Hausu не е шедъовър, но Hausu е един много много важен филм за времето си.  Не случайно, по време на неговото излизане, е получил едни от най-негативните ревюта и оценки в историята на киното, докато днес е синоним с термина „култова класика“. Не случайно след неговият release на DVD в Северна Америка през 2009 получава първият си истински critical acclaim – почти 25 години след създаването му. Това ескалира в приемането му в изключително престижният The Criterion Collection през 2013 година и преиздаването му в blu-ray. Интересен факт, филмът е създаден от студио ТОХО – оригиналното студио, което стои зад класиката Godzilla.

Hausu е типичен пример за филм тип „толкова е безобразно лош, че чак е смразяващо добър“, и докато това може да звучи нелепо, повярвайте ми, след като го изгледате ще потвърдите моите думи.  До тогава мога да ви кажа само едно – това е визуална инкарнация на LSD Trip – филмирана по един наистина екстравагантно-шеметен начин. Само за широко-скроени ценители на Grindhouse-а.

Радослав Тодоров