КинонарКотиК с Касиел

Филип Сиймур Хофман: Генерална репетиция за погребение


God’s Pocket (2014)

Режисьор: John Slattery
Сценаристи: Peter Dexter (novel), Alex Metcalf (screenplay)
Участват: Philip Seymour Hoffman, Christina Hendricks, Richard Jenkins

God’s Pocket (Джобът на Господ) е вероятно последният филм на непрежалимият за всички ни Филип Сиймур Хофман. Ясно, че удоволствието да бъдем задно с него, в непогледната тъмнина на киносалона, безвъзвратно се изчерпва с всеки един кадър. И вероятността – „отвъдният“ му поглед да ни хваща за гърлото при тази трагична раздяла е неминуема… Точно както се случва с Хийт Леджър или Кърт Кобейн.

По ирония на съдбата, целият сюжет се върти около невъзможността едно погребение да се превърне във възможно. „Джобът на Господ“ е квартал на работническата класа. Отрудени, смачкани лузъри. Преждевременно състарени. С лица – набраздени от спукани капиляри, поради непрестанното зареждане на жизненият им двигател с „огнена вода“.

Това е квартал, в който децата наследяват къщите от родителите си. Из стаите се носи дъх на застояла яхния и отегчени взаимотношения. Всеки е прекарал някого за нещо. Като дете е подпалил, нечии гараж… Или е напуснал от шубе, мястото на полесражението. Малките удоволствия, които си позволяват тези изоставени от Господ – „божи деца“ са хазартната наркомания – в  случая – конни залагания, клюките в местният бар и вестникарската колонка списвана от дърт, алкохолизиран журналист – любител на грозновати, млади момичета.

Историята: Мики (Филип Сиймур Хофман), е собственик на хладилно камионче, с което разнася месо. Женен е за местната сексуална бомба – поизхабена красавица с напращели гърди под роклята от изкуствен жакард. Както казва един от героите за нея: „Това е жена, която с погледа си може да те накара да забиеш вилица в оная си работа! При това – доброволно.“ Тя има син от първи брак. Неприятно и агресивно момче. Една сутрин то отива на строителната площадка. Там бачка като наемен работник. Нахвърля се с нож върху възрастен негър, къде на шега, къде гаврейки се. Негърът грабва тръба и с един-единствен удар върху покритата му с мазна, немита коса глава, го убива.

От там нататък Мики – вторият баща на младежа има три дни, в които да набави 6 хиляди долара и да плати погребението. В живот изграден върху непрестанни заеми, това начинание се оказва непосилна задача.

Най-доброто на God’s Pocket е, че се плъзга сравнително гъвкаво, между трагичното и комичното. С този подход – първият филм на режисьорът John Slattery, (известен повече като актьор от Mona Lisa Smile, Отчаяни съпруги, Железният човек) е изтеглил силна карта. Превръща успешно едно погребение в бедняшки абсурд. В който са замесени, въпреки чепатите си, чешитски характери – едни по своему чисти и примирени човеци.

И все пак, аз не мога да нарека тази история  „черна комедия“. Може би проблемът идва от недостатъчно адекватната адаптация върху мрачният роман на Пийт Декстър. На моменти диалогът звучи литературно и констативно. Примери от рода: „Животът е кучка!“, „Стана студено.“ , освен цветност, не предлагат действие, и така ограничават задачите на този наистина звезден, актьорски състав включил Джон Тартуро, Eddie Marsan в ролята на погребалният агент и др.

Режисьорът е един добър, верен следовник на линията зададена от братя Коен в този жанр… Но някак липсва вихър, непослушание, потъпкване на правилата за поведение за да се превърне филмът му в неординерен екземпляр – събитие.

Много месеци продължавам да си мисля, и да търся причината, мотивът за решението на Филип Сиймур Хофман да напусне така този свят.

Може би отговорът се крие в друга реплика прозвучала между тъгата и шутовската съдба в Джобът на Господ:

„Събота е подходящ ден за погребение. Можеш да се напиеш. А в неделя не тръгваш за работа.“

Чийърс, Сър Хофман от нас долу! Дано ти е кеф горе в небесните обятия!

Препоръчвам с ирландско уиски – 9 долара бутилката.

Касиел Ноа Ашер


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *