Ревю

Една щура космическа одисея през 1974 година, или първият филм на Джон Карпентър


Dark Star (1974)

Режисьор: John Carpenter
Сценаристи: John Carpenter (original story and screenplay), Dan O’Bannon (original story and screenplay)
Участват: Dan O’Bannon, Dre Pahich, Brian Narelle

„This is Major Tom to Ground Control
I’m stepping through the door
And I’m floating in the most peculiar way
And the stars look very different today“

Започвам моето ревю за този най-необичаен филм с фрагмент от песента на Дейвид БоуиSpace Oddity, която не е част от този филм, но припокрива до голяма степен настроението, което първата лента на легендарният „Принц на мрака“ Джон Карпентър ми донесе. Винаги има нещо специално в първото произведение на всеки един режисъор – примери много – Bad Taste на Питър Джаксън, Pi на Дарън Аронофски, Following на Кристофър Нолан. Много често тези филми на пръв поглед не са нищо, но ако започнеш да четеш между редовете докато ги гледаш, да следиш за всички необичайности и подробности виждаш, че те са изплетени от нишки, съдържащи нищо повече от неподражаем и наистина натурален талант. Защото тези режисъори са започнали с повече от лимитиран бюджет, с целият свят срещу тях, с всякакви трудности, с препятствия причинени от собствената им неопитност и все пак, въпреки всички, са успяли да създадат култови ленти, които и до днес се гледат с интерес от всеки киноентусиаст, който иска да пробие в тази велика индустрия, защото от тези филми може да научиш много повече, от колкото от мултимилионните продукции.

Dark Star е именно такъв филм, направен е с минимални средства, но е постигнат максимален резултат, а този филм, притежава нещото, което само един велик режисъор може да пресъздаде, а именно – настроение. Таланта създава настроение, уважаеми читатели, факт, на който трябва да се набляга. Противно на цялата насока на таланта на Джон КарпентърDark Star не е филм на ужасите, това е sci fi комедия, която пародира доста успешно някои от най-великите sci fi класики на XX век, без да изпада в излишни емоции и да запази в себе си един вътрешен смисъл и да подхрани сивото вещество на всеки един човек с материал за размисъл,

Сюжетът изглежда клиширан, но само на пръв поглед. Група млади астронавти са изпратени на няколко годишна мисия в космоса. Мисията им е повече от проста – изпращат „умни бомби“, с които унищожават флората и фауната на непознати планети, за да може да ги предразположат за колонизация от земляните. Виждате как Карпентър се гъбарка с обществото ни и манията му да завладява и „опитомява“. Естествено защото това е филм, случва се най-лошото – командирът им загива по абсурден начин и те са принудени да се спасяват, използвайки само изключително лимитираните си възможности и умения. Най-лошото е – така започва и филма – от щаба им на земята им казват, че финансовото положение в момента е доста трагично и ще бъде добре, ако сами успеят да си намерят начин да достигнат до земята. Същевременно нашите герои вече приличат повече на група напушени хипари отколкото на астронавти и започват да изпадат в доста забавни и леко абсурдни моменти по пътя си към „избавлението“. Най-забавната сцена в този филм, определено, е тази с техният „любимец – извънземно“, когото са прибрали като талисман на кораба. Няма да си позволя да ви я разказвам, но да знаете че е slapstick space хумор от най-висока класа, самo дизайнът на извънземното е мега-уникален и ме накара да се хиля като „издухан“-хипар – астронавт в продължение на минути. Финалът на филма завършва точно както руслото, в което се намира – абсурдно, а последната сцена е повече от гигантска. В този филм може да видите астронавт, който разубеждава интелигентна бомба да се самоунищожи с екзистенциални дилеми, разговор с електронна проекция на съзнанието на загинал човек (да живеят технологиите), гоненица с най-уникалното извънземно, създавано някога в B-List филм и какво ли още не, всичко това подбрано в скромното време от има няма 80 минути.

Допълнително настроение към този филм докарват още два факта. Началната песен, която е композирана от самият Джон КарпентърBenson, Arizona, която още в самият openning ни дава това уникално чувство на 70-арщина, лех полъх от тези луди, луди времена.

Другото нещо, за което ще говоря малко повече са ефектите. С тях е замесено другото легендарно име в този филм – Дан О`Банън. Сигурно сте го чували – специалните ефекти от филма Alien са правени именно от него, всичко започва с участието му в Dark Star, в който освен специалните ефекти играе една от главните роли. След няколко години Алехандро Ходоровски се свързва с него за да работи по легендарният му Дюн, който за съжаление остава просто един мираж. След това идеите му са приложени в Alien и много скоро той се превръща в един от най-великите sci fi техници в цялата кино-индустрия. Филма включва и първият hyper-space sequence в историята на киното, а именно ефекта в който кораба преминава бързо покрай звездите все едно е в тунел. Един леко недодялан първообраз на иновация, която няколко години по-късно е приложена доста по-успешно в Star Wars. Дизайнът на кораба е създаден от Рон Коб, който е направил неговият прототип от салфетка, докато е обядвал в заведение за бързо хранене.

Когато се съберат много зевзеци на едно място винаги се получава нещо култово, а Dark Star е синоним на думата култ. За всички фенове на Джон Карпентър, които искат да видят откъде е започнало всичко, за всички фенове на специалните ефекти и историята им, за всички феновете на 70-арската фантастика – това е вашият филм, малък проект, дал много повече на киното отколкото е взел. Препоръчвам ви го.

Радослав Тодоров