Ревю

Dazed and Confused отразява пулсът на цяло поколение


Dazed and Confused (1993)

Режисьор: Richard Linklater
Сценаристи: Richard Linklater
Участват: Jason London, Wiley Wiggins, Matthew McConaughey

Ричард Линклейтър е уникален сам по себе си режисьор. Един от много малкото съвременни холивудски дейци, които успяват да уловят истинската есенция от живота и да я приложат в своето изкуство. Неговото творчество е изключително земно, без излишни претенции, персонажите му са интелигентни, здраво стъпили на земята, разсъждават философски върху живота, но въпреки това не обръщат гръб на своите мечти и блянове. Той винаги ни показва човешкото и неговите както положителни, така и отрицателни качества, но въпреки всичко се появява някаква положителна нотка, светлина, хуманизъм, които струят от инак хаотичните му и неподредени сюжети. Когато изгледаш негов филм, като че ли оставаш с някакво вътрешно чувство на вяра и на оптимизъм за човешкото.

Dazed and Confused е един от тези филми. На пръв поглед поредният летен тийн филм, но всъщност това е история за пулсът на едно младо поколение, което е жадно за живот. Линклейтър ни телепортира визуално през последният училищен ден в едно американско училище в краят на 70-те години. Време на промяна, време на израстване на човека. Сладки години, в които животът процъфтява като роза, човешкият дух иска да отпие от чашата с амброзия, да се опияни от блянът, от младежката жизнерадостност. Бъдещето, макар и неясно, е цел, то е стимул, то е светлина въпреки всичко. Dazed and Confused е филм-общество, той е красива кинематографична симбиоза, всички персонажи в него вдъхват живот на този образ, придават му очертания, пропорции, движат го. Сюжет реално погледнато няма, просто рокендрол, смях, зевзещини, чисти усмивки, дори и основният мотив във филма, а именно „индивидуалността“ на младите и „забраните и решетките“, които възрастните им поставят и искат да контролират не е застъпен с песимистична или обагрена с излишен трагизъм нотка. Възрастните знаят че младите няма да се подчинят, и това е редно. Защото това е кръговратът на живота.

Сред младите актъори, които виждаме в тази лента са Бен Афлек, Матю Макхонъхи, Мила Йовович, Джейсън Лондон, Адам Голдбърг, този филм е тяхното „бойно“ кръщене в кариерата. Точно това и го прави специално, защото обвързва тематика на филма с творческия път на тези големи в наши дни актъори. Те попиват от мъдростта, от житейската философи на Линклейтър. Какъв по прекрасен и мечтан старт за всеки млад актъор.

Героите на Линклейтър в Объркани и непокорни не са просто обикновенните тийнейджъри, превърнати в стереотипи. Те са личностти, всеки от тях действа индивидуално. Всеки от тях има своите разсъждения върху живота, всеки от тях има лични борби, но пък всеки един е симпатичен сам по себе си. Дори и персонажът на Матю Макхонъхи, който е завършил преди 5 години, работи като общак, пуши масури и гони мадами, прави това за да изпълни своята лична философия. Той е просто част от живота. Няма персонажи които да се изхвърлят излишно, всички са земни, реалистични, и въпреки че няма главни герои – изградени. Може да се каже че Dazed and Confused затваря един мечтан филмов цикъл с филми за подрастващи, който ни представя едни млади персонажи с индивидуалност, позиция и чар, филми като Stand by Me и The Breakfast Club. Липсват такива младежки заглавия в наши дни, когато сме заляти със светещи вампири, дивергенти, мухи без глави в лабиринти и сойки присмехулки. Роботизираме младите, вместо да им даваме цел, да търсим тяхната индивидуалност. Жалко.

Нещото, което много ми хареса е саундтрака, любими хитове на велики групи и изпълнители като Black Sabbath, Foghat, Depp Purple, War, Alice Cooper, Bob Dylan, Nazareth и т.н. Освен че добива култов статус и е обичан от поколения киномани Dazed and Confused добива наистина историческа значимост чрез феноменалният си саундтрак, който и до днес трудно намира аналог. Всичко е подбрано с класа.

Докато гледате Dazed and Confused ще се пренесете в един свят, в който младите не висят над смартфоните, големите ученици тормозят и бият „зайците“, но после им подават ръка и стават приятели за цял живот, летата са истински, музиката е смислена, мирисът на трева опияняващ, въздухът пълен с ЖИВОТ. Философията, пулса, жаждата, мислите на едно поколение, което опияняващо вдишва сладкият летен въздух на младостта.

Шедьовър, препоръчвам ви го най-сърдечно!

Радослав Тодоров