Личности

Дарън Аронофски: „Иска ми се да можех да манипулирам повече“


Darren-Aronofsky-01

 

Мистър Аронофски, харесва ли ви да измъчвате публиката си?

Хората имат различно разбиране относно значението на „измъчване“. Някои хора дори му се наслаждават, така че границата е доста размита. Аз просто се опитвам да стигна колкото се може по-далеч. Мисля, че все още се опитвам да вбеся сестра си, за да я накарам да ми обърне внимание. В днешно време е много трудно са създаваш образи, които хората да запомнят и след момента на гледането, така че искам да създам преживяване, което остава. Това обикновено е едно доста напрегнато пътуване.

В резултат на това, филмите ви често застават на двата полюса. Нарочно ли го правите?

Предпочитам да не е нарочно, ако трябва да съм честен. Искам хората да обичат и разбират филмите ми, но в крайна сметка това е моят начин и не знам по какъв друг начин да правя филми. Вземете например Requiem for a Dream, хората казваха, че съм ги изнасилил, повръщаха след филма, дори имаше линейка в Торонто по време на излъчването му на фестивала, защото един човек беше получил сърцебиене. Сега не е толкова напрегнато, но тогава беше различно. Pi беше запратен на боклука също. Ню Йорк Таймс го нарече „сив, суров и проблемен“, а музиката била „шокираща“. Но нали знаеш, че нищо не мога да направя, не мога да се харесам на всички.

Но сега е различно, последните ти няколко филма се приеха доста добре.

Мисля, че The Wrestler беше абсолютно неочакван за хората. Всички казваха: „Защо правиш филм за кеча с Мики Рурк? Какво правиш? Наистина ли искаш да унищожиш кариерата си?“ След това Black Swan мина доста добре. Мисля, че вкусът на хората се промени. Когато заснехме Requiem for a Dream, печалбата от киносалоните беше 3 милиона долара и си мисля, че в днешния свят сигурно щяха да измислят всевъзможни други начини да го продадат. Requiem for a Dream беше преди Boys don’t Cry и изведнъж този вид филми се превърна във филми, носещи Оскар. Така че, най-вероятно вкусът на хората се е променил. Скоро ще съм прекалено стар, за да правя готини филми, така че хващам последния влак.

Можеш ли да си се представиш как пишеш и режисираш комедия?

Много от студентските ми филми бяха комедии, така че си се представям с удоволстие. Но не знам….поради някаква причина продължавам да правя тези мрачни филми, не знам защо.

Интуиция?

Да, доста често намирам нещо в историята към което се привързвам и свързвам. Всеки един от проектите ми е като маратон по бягане. Много от проектите ми не стигат финала, а причината, поради която някои стигат, е че аз се връщам, грижа се за тях и се опитвам да разбера всичко.

Такъв трябва да е и случаят с The Fountain, когато загуби Брад Пит, главния си герой, по време на продукцията.

Той се оттегли, когато вече бяха похарчени 18 милиона долара и филмът се разпадна. Следващите 7-8 месеца прекарах в чудене какво да правя. Една нощ се събудих, седях в офиса си и около мен бяха всички онези книги, които бях прочел догато правех проучването за филма. И тогава разбрах, че филмът беше в кръвта ми и нямаше начин да се откажа от него, въпреки осемнайсете милиона, които ми пречеха.

Не знам как сте се справил…

Беше доста неприятно и последвалите 7 месеца бяха истински мрачен момент в моя живот. Чувствах се наистина зле заради хората, с които работех, защото това бяха 400-500 човека засегнати от разпадането на проекта. Някои бяха напуснали градовете си.

Защо се оттегли Брад Пит?

Трудно ми е да говоря за това, защото работехме заедно две години и половина и се бяхме привързали един към друг. Той дори каза, че когато сме се раздели се е почувствал така сякаш е скъсал с гаджето си. Но причината за края на една връзка никога не е само една. Може би, защото бях в Австралия за 6 месеца, за да подготвям филма, а той беше в Лос Анджелис, та предполагам, че просто се дистанцирахме един от друг.

Интиуицията важна ли е за вас, когато сте на снимачната площадка?

Когато си на снимачната площадка и работиш, интуицията е винаги с теб и така трябва да бъде. Това със създателите на филми, които знаят точно какво искат, си е чист мит. Може и да важи за някои хора, но не и за мен.

Как работите?

Опитвам се да събера колкото се може повече добри хора и идеи с мен на площадката и да създам обстановка, която да позволява на актьорите на пробват нови неща, тъй като грешки винаги могат да се случат. Следвам интуицията си и стигам там където трябва. Смятам, че ако се опиташ да изфорсираш нещата, е възможно да им отнемеш живото в тях и в крайна сметка се получава нещо, което не е истинско.

Сигурно ви е доста лесно да съберете добър екип около себе си…

Не съвсем…Иска ми се да можех да манипулирам хората повече, но не мога. Вместо това аз съм много честен с актьорите си. Казвам им: „Работа ще ви коства това и това. Болката и работата ще бъдат такива и такива, но вие наистина трябва да го справите.“ Обикновено след това повечето от тях казват, че няма да го направят. Загубих много топ актьори през годините именно заради това. Животът на хората става много сложен, а те имат много други възможности. Вижте актьорите, с които съм работил. Колко от тях са наистина много търсени? Ако ги спечеля, за тях това е възможност да направят нещо по-различно. Но обикновено не ги печеля.

Превод: Гергана Николова

Източник: http://the-talks.com/interviews/darren-aronofsky/


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *