Личности

Чарли Кауфман: „Не вярвам в правила“


Г-н Кауфман, как сте?

Не много добре. Вие?

Аз всъщност съм добре. Какво не е наред?

Не знам. Просто съм уморен и …

Раздразнителен?

Не, не съм раздразнителен. Просто съм уморен и се оплаквам за глупости. Имам главоболие и съм уморен, но съм добре.

Веднъж ми казаха, че добрият писател трябва да чете два пъти повече отколкото пише, защото иначе няма да подобри уменията си. Съгласен ли сте?

Не вярвам в правила. Мисля, че винаги има изключение за всичко. Мисля, че четенето очевидно e добро за писателите. Мисля, че вероятно е по-добре да не четеш сценарии, ако ще четеш нещо, защото обикновено не са много интересни и са зле написани. Но не знам дали съществува формула, нещо толкова математично като 2+2. Не знам. Аз определено пиша толкова бавно, че със сигурност чета повече от два пъти повече отколкото пиша.

Колко време ви отнема да напишете един сценарий?

Понякога между 2 и 3 години. Напоследък ми отнема повече време. Не знам как да го тълкувам това, но трябва да променя тактиката, защото искам да направя още няколко филма преди да умра. Но Being John Malkovich го написах за много кратко време. По това време работех върху телевизионен сериал и докато чаках, написах сценария за около 6 месеца, което е доста впечатляващо за мен.

Някои хора, когато достигнат определено ниво, започват да наемат асистенти, които да вършат много от тяхната работа. На вас помагат ли ви или се борите със звяра сам?

Не, никога не съм имал. Един път съм имал асистент, но тогава бях режисьор. В ко-продукции съм имал асистент. Но не, освен тогава, друг път не съм имал асистент. Наистина не знам какво биха правили. Биха седяли до мен в офиса ми в моя дом и това би било много странно. Проучването за мен е част от учебния процес. Никой друг не би могъл да го направи вместо мен.

Защо?

Аз чета доста безразборно – едно нещо ме води към друго. Прекарвам 5 часа разглеждайки неща в интернет и изведнъж нещо ме довежда до тук. Как може някой друг да го направи вместо мен? Затова отговорът е не.

Архитектурата на филмите ви като че ли започва да става доста сложна. Може би това е причината.

Да, и според мен е така. Може би затова започвам да мисля за повече неща и да се опитвам.

Писането самоаналитичен процес ли е за вас?

В терапевтичен смисъл? Не знам дали е така. Това е труден въпрос. Задавали са ми го и не знам какъв е отговорът. Доволен съм , че пиша; доволен съм, че мисля за това, за което мисля и че мога да създам нещо от него, но не знам дали ставам по-добър по този начин. Аз съм си същият. Но това си е и начин за препитание. Може би, ще видим дали е така.

Вие сте един от малкото сценаристи, които са се превърнали в запазена марка. Хората имат представа какви са филмите на Чарли Кауфман, върху тях има нещо като печат. Това не беше ли достатъчно или защо въобще изпитахте нужда да режисирате?

Не мисля, че се нуждаех от това заради егото си. Бях заинтересован. Всъщност в началото започнах точно така: завърших филмово училище, правех филми като хлапе и съм изиграл доста роли тогава. Винаги съм се интересувал от театъра и актьорите, това беше нещо, което винаги съм искал да правя. За мен е добре да мога да направя работата си дори още по-лична – от самата концепция до изпълнението й и да имам възможността да взимам всички решения сам. Така поддържам целостта на нещата, която иначе не би се поучила. Исках да проуча и това.

Какво мислите за преживяването? Както си го представяхте ли беше?

Е, не беше чак толкова изненадващо за мен. Правя филми от доста време и до някаква степен знам какво е да ги правиш. Дали беше така, както си го представях? Да, беше много подобно на представите ми. Беше напрегнато, беше интензивно, беше много концентрирано, много хора ме питаха много неща, ръковедех много хора.

Хареса ли ви?

Хареса ми и съм щастлив, че го направих и бих го направил отново. Научих много, но нямаше кой знае колко големи изненади в процеса. „Наистина ли аз съм режисьорът?“ – не беше нищо такова.

Какво според вас като артист научихте от процеса? За вас самия и за работата ви?

Какво научих за себе си? Мисля, че разбах, че мога да режисирам филми и това е може би най-важното, което научих за себе си. „Ето че режисирах филм“. Същото е и когато напишеш първия си сценарий. Едно от най-важните неща след написването на първия си сценарий е, че всъщност сте завършили и написали сценарий. Изключително събитие е, че си направил такова нещо, дори и то да не струва. Това ми даде голяма увереност да опитам и да го направя отново, ако мога.

Казахте, че сте играли във филми. Представяте ли си да играете, пишете, режисирате и продуцирате някой ден? Иска ли Чарли Кауфман да направи това?

Не знам, защото вече не играя във филми. Не съм го правил от години. Чувствам се доста неудобно пред камерите. Така че не съм сигурен. Мислил съм за това, може би някога в бъдещето. Не знам, зависи как ми се отрази терапията.

 

21 декември 2011

Източник: http://the-talks.com/interviews/charlie-kaufman/

Превод: Гергана Николова