Ревю

Благодарим ти, г-н Шанс – лебедовата песен на Питър Селърс


Being+There+1

Being There (1979)

Режисьор: Hal Ashby
Сценаристи: Jerzy Kosinski (novel), Jerzy Kosinski (screenplay)
Участват: Peter Sellers, Shirley MacLaine, Melvyn Douglas

Следващата ми препоръка е нещо специално, не че няма нещо специално във всеки един класически филм, но Being There успя да докара това до едни нови висини.

Главният заподозрян е Питър Селърс, който изиграва може би най-силната си роля в края на своята велика кариера, казвам най-силната, като имам предвид психопата Куилти от Лолита и естествено абсолютния култов герой по едноименния Dr. Strangelove. Тук Селърс изневерява на типичния си комедиен стил и изиграва изключително комплексна и трудна роля, която влиза в историята. Няма киноманско сърце, което не би се разтуптяло от скритата емоционалност на Шанс градинаря или Шонси Гардинър. Бях чел в една от филмовите енциклопедии, които си купих наскоро, че Селърс специално е търсил подходящия глас за тази своя роля и се е спрял на специфичния „монотонен“ тембър на един доста по-ранен комедиен гений – Стан Лаурел.

Самият филм започва бавно, няма излишна истерия в него, преминава от действие в действие плавно, лековато, неусетно, но интелигентно. Самият филм е огромна сатира, удряща пряко в сърцето на американската култура, по медиите, по комуникациите по един абсурден начин. Покровителят на Шанс – фатално-болният Бен, е един доста успешен карикатурен образ на бащата на PR-а Еди Бернаис. Шърли Маклейн е изключително женствена и емоционална.

Надали откривам топлата вода, но си мисля, че този филм е един вид предшественик на класиката на ЗемекисФорест Гъмп, но разликата тук е, че всичко е доста по-семпло, доста по-скромно, пестеливо дори, но само на външен вид, защото тук главни действащи лица са самите актьори, диалогът и химията на всички на екрана, а не толкова самите им действия.

Финалната сцена е невероятна, запомняща се и дори малко тъжна, още повече като знаем,че Селърс си отива от този свят едва година по-късно.

Задължително събитие е този филм и се радвам, че имах възможност да му се насладя. Препоръчвам го и се надявам повече хора да се навият да го гледат. Един типичен пример, в който даден стереотип за даден актьор бива пропукан…

Радослав Тодоров