Личности

Алехандро Иняриту: „Няма как да спреш“


 

Г-н Иняриту, трябва ли един режисьор да съпреживява филмите си?

Смятам, че всеки един филм е един вид продължение на самия теб. Каквото и да става. Всички филми, които съм правил, са продължение на мен самия. Понякога имам чувството, че филмите започват да се смесват с реалността. Изведнъж странната мъглява граница изчезва и това, което се случва тематично във филма, започва да те заобикаля по един много истински начин. Случвало се е много пъти.

С кои филми по-конкретно?

Този път с The Revenant външните условия реално се превърнаха в част от ежедневието ни. Водата беше извънредно студена и стигаше -40°С. Физическата реалност на героите във филма се появи и в реалния ни живот и се сля със собствените ни телесни преживявания.

Защо бяхте толкова посветен на идеята да снимате именно при такива условия?

Бях много щастлив да съм навън сред природата и да се завърна към традициите и корените на киното, когато нещата наистина се случват и се снимат на реални места; когато не изобретяваме начини за създаване на изкуствен заобикалящ ни свят посредством строене или дигитално пресъздаване на снимачни площадки. Реалността и сложността на истинските природни елементи, истинската светлина … за мен е ясно, че без значение колко добър е компютърът или сценографът, те никога няма да същите.

Защо не?

Не само заради комплексността и красотата на реалните неща, но и заради състоянието на ума, в което изпадат хората, които правят филма. Това се отразява върху цялата система, нали се сещате? Наистина обичам преживяванията от този тип. Одисеята при правенето на филма прави самия филм. Превърнахме се в трапери. Беше едно прекрасно и всеобхватно както емоционално, така и физическо преживяване.

Това ми напомня за филма на Херцог Агире, гняв Божий, където той вярва, че трудните условия при снимането в перуанската дъждовна гора могат да проникват във филма.

Да, филмите на Херцог  Агире и Фицкаралдо са мое вдъхновение. Или филмът на Акира Куросава Дерсу Узала, или дори Апоколипсис сега. Филмите, в които хората се противопоставят на природата, където пейзажите до някаква степен диктуват емоционалното състояние на героите. Наистина обичам тези филми.

Но снимането по такъв начин може да вземе своите жертви. По време на снимането на Агире, Херцог и Клаус Кински замалко да се убият един друг в следствие на стреса.

Да, когато пристигнеш там, изведнъж осъзнаваш, че ще бъде десет пъти по-трудно. Филмът е резултат от едно наивно решение, което взех. Взех това решение, защото бях абсолютно сляп. Наистина се налага да се откажеш от всеки шанс за комфорт и трябва да се бориш всеки ден.  Това е начинът. Беше като при скалното катерене: когато се катериш без въже и вече си посредата знаеш, че само една грешка да допуснеш и падаш и умираш. Такова беше усещането при снимането на филма всеки ден.

Това звучи ужасно.

Плашещо е колко съм луд! Можеше да бъде ужасно. Всичко можеше да се обърка много лесно… Всеки ден беше изпълнен с предизвикателства. Превръщаш се в творение на собствената си работа. Понякога си Господ, друг път си някакво същество. А тук си просто същество, оцеляващо в собственото си творение. Финансовият залог, нещата, които могат да се объркат в един толкова амбициозен проект, самите стандарти бяха толкова завишени, че бяхме като в капан. Аз бях в капана на собствените си правила. Не можех да се откажа, ударих се в стена. И ако не бях завършил филма или поне не така, както ми се искаше, то това щеше да е пълна катастрофа. Като при маратон – няма как да спреш, трябва да финишираш. Усещаш, че ще припаднеш, но все пак трябва да стигнеш финала.

С кариера като вашата,  сигурно ви е трудно в брачния живот.

Надявам се да не се разведа скоро! (Смее се). Беше трудно. Беше трудно. Правенето на филми изисква много и взима много. Далеч си от хората, които се нуждаят от теб и това е една от най-големите трудности.

Вече работехте по The Revenant, когато спечелихте Оскар за Birdman. Не мислите ли, че е време за малко почивка?

Избягах два маратона, така че трябва да се спра. Честно казано дори нямах време да осъзная какво се случи с Birdman! Ситуацията е много странна и според мен трябва да си почина за няколко месеца и да осмисля случилото се през последните две години и половина. По принцип си взимам почивка от две-три години между всеки филм, така че единственото нещо, за което се сещам сега, е да си почина през следващите три години. Наистина имам нужда от това.

Наистина ли е нужна такава важна и могъща личност като Арнън Милчън – финансирал Birdman и The Revenant, а преди това подкрепил и филми като Once Upon a Time in America и Brazil –  за да се осъществяват подобни амбициозни филми?

Абсолютно. Нужен е човек с подобна страст, специфичен вкус, който да обича изкуството и да е луд в добрия смисъл на думата, за да се случи един такъв подобен филм.

Всички ли се тревожат прекалено много за парите?

Точно затова такива филми не се случват вече, защото повечето замесени хора са финансисти, за които единствената причина да са там е печалбата. А когато всичко се прави с цел печалба, то тогава филмите се превръщат в стока или в удобен продукт, който не тревожи никой и стига до възможно най-много публика без да… Намираме се в опасна ситуация. Всичко е само печалба. Не съм толкова наивен да мисля, че преди е било различно. Винаги е било така, но сега е повече от всякога.

След като осъзнаете случилито се, бихте ли направили филм като The Revenant отново?

Не съжалявам, че го направих. Мисля, че всичко, през което минах, си заслужаваше. Горд съм, но не бих го направил отново. (Смее се) Беше извънредно трудно и извънредно, извънредно изискващо. Превърна се в акт на оцеляване, честно! Като режисьор, имах много трудни и предизвикателни моменти.

Как намирате надежда в такъв момент?

Понякога, когато изгубиш надежда и осъзнаеш, че нещо няма да се случи по мечтания начин, но все пак продължаваш да опитваш и тогава нещо се преобръща и всичко се пренарежда. И изведнъж, това, което не е сработило първоначално, започва буквално да струи. Когато преживяваш нещо много трудно през деня и се чувсташ безсилен, защото нищо не се получава както трябва, но все пак не се отказваш и изведнъж се случва това! Усещането е почти трансцендентално.

 

Януари 27, 2016

Превод: Гергана Николова

Източник: http://the-talks.com/interview/alejandro-inarritu